Интересът към здравословното хранене расте все повече през последните години, но някак едностранно се фокусира основно върху модерни супер-храни и още по-модерни начини за приготвянето им  - студено пресовне, джусинг, готвене без мазнина, без глутен, мултикукинг и т.н.

Не са малко и скептиците, които въртят очи и с лек сарказъм задават въпроси от типа: "А бабата ти като цял живот е яла хляб/мляко" или "А баба ти като не е яла киноа/кокос/авокадо и т.н."  И макар самата аз често да отговарям на такива въпроси, че ние не живеем живота на бабите си и е нормално менюто ни и начините за приготвянето му днес  да са различни, вярвам че, ако наистина държим на здравето си, е важно да пренесем и съхраним в модерните си кухня някои позабравени традиции от времето и от кухните на нашите баби.

Какво липсва в модерната кухня

Модерната кухня е място, в което прекарваме малка част от забързаното си и динамично ежедневие. Затова за нас е толкова важно тя да бъде икономична и ефективна. В модерната кухня имаме помощници, който ни пестят време и усилие - кухненски робот, блендер, електрическо ренде, машина за хляб, мултикукър и т.н. Всичко това е напълно нормално, защото времето е най-ограниченият и никога недостигащ ресурс на модерната жена.

В модерните ни високо-технологични иноксови кухни освен време обаче липсва още нещо от кухните на нашите баби, което може да ни помогне да се храним по-пълноценно и да бъдем по-здрави.

В модерната кухня липсват традициите!

В стремежа си да пестим време през последните 3-4 десетилетия тотално сме обърнали гръб на някои традиционни методи в приготвянето на храна, които са прилагали поколения наред назад във времето и които правят храната по-лесносмилаема, разградима и усвоима. Да си върнем тези загубени традиции, да съчетаем модерното с автентичното, да съберем мъдростта на вековния опит с удобството на новите на технологии ще означава кухнята ни да се превърне в алхимична творителница на здраве.

Кои са забравените традиции?

Колкото по-сложен и динамичен става животът, толкова по-опростено става готвенето и това е напълно нормално търсене на баланс. Има неща от кухните на нашите баби, които са си отишли заедно с тях като например готвенето на огън, биенето на масло на ръка и сушенето на месо у дома, но има поне 5 стари традиции в приготвянето на храна, които си струва да съхраним и пренесем в модерните си кухни днес. Ето кои са те:

Накисване

Всички зърнени и бобови храни съдържат в обвивката си фитинова киселина - ензимен инхибитор, който дразни червата и пречи на усвояването на минералите. В миналото бабите ни винаги са накисвали тези храни преди да ги сготвят, за да съкратят времето за сваряване, но индиректно накисването е помагало за отмиване на дразнещата фитинова киселина.

Изсипването на ориз, боб, леща, киноа или друга култура директно в тенджерата е удобно, но цената на това удобство са раздразнените черва, гастрити, колити и други възпалителни процеси. Ако само последваме примера на нашите баби и накисваме за една нощ преди да сварим, значително ще облекчим ефекта на фитиновата киселина върху чревното си здраве.

Ферментиране

Ферментирането е друг начин да се освободим от ензимните инхибитори, но също така да отключим ензимите, да повишим алклания характер и количеството на витамин В в зърнените и бобовите храни, да ги направим по-лесно смилаеми.

Поколения наред хората са практикували тези традиционни методи на приготвяне на зърнени, ядки и семена. Индийците ферментирали леща и ориз; етиопците ферментирали теф, за да приготвят плоски хлебчета; мексиканците приготвяли царевични питки от ферментирала царевица. В Европа традиционно зърната се киснели по няколко дни в суроватка, за да се приготви каша, а първите заселници в Америка били известни с приготвянето на хляб, бисквити и палачинки с квас.

Всичко това продължило до времето на Индустриалната революция, урбанизацията и моментът, в който бързото и възможно най-неусложнено приготвяне на храна се превърнало в приоритет за работещите домакини.

Днес част от тези полезни традиции се възраждат заедно с интереса към хляба, приготвен с квас например, който на практика е ферментирал продукт.  Друг тип домашна ферментация е приготвянето на сурови туршии като кисело зеле, което е изключително богата на полезни пробитоици храна и част от кулинарното ни наследство и традиция. От нас зависи да я запазим!

Бавно готвене

Традиционно бабите ни са готвели в глинен гювеч на бавен огън като слагали всички подправки и съставки едновременно в глинения съд. Бавното готвене за разлика от бързата алтернатива в тенджера под налягане или микровълнова печка, е един от най-щадящите методи за приготвяне на храна, който гарантира максимално запазване на хранителните вещества. Вкусовите качества на храна, сготвена по този начин са ненадминати, независимо дали става въпрос за яхни с месо, зеленчуци или бобови култури.

Днес за да запазим тази традиция можем да се възползваме от удобството на уредите за бавно готвене, които най-често представляват дълбок керамичен съд, поставен в алуминиев корпус със скрит нагревател. Уредът за бавно готвене поддържа температура под 100 градуса и това му позволява да работи дълго време. Спокойно можете да поставите продуктите за вечерята си в уреда преди да излезете за работа сутрин, а прибирайки се да имате топла, вкусна и здравословна вечеря.

Готвене с животински мазнини

Обичайно бабите ни са готвели с масло, претопено масло (гхи) и мас - мазнини, които през последните 20 години се радват на изключително лоша слава, благодарение на маркетинга на нискомаслени продукти. Истината обаче е, че тялото ни се нуждае от пълноценни мазнини и то в количества минимум 30% от дневното ни меню, за да поддържа хормонален баланс, здрави кости, млада кожа, балансирана кръвна захар, фокусиран ум и не на последно място - функциониращи естествени механизми за детокс на организма.

Растителните мазнини (с изключение на кокосовата) не са подходящи за готвене заради ниската си точка на димене с достигането на която променят структурата си и стават канцерогенни. Ето защо бихме могли да последваме примера на бабите си и да готвим повече с животински мазнини, за да осигурим на тялото си онова, от което то наистина се нуждае.

Готвене с колаген

Едно от най-липсващите вещества в модерното готвене е животинският колаген. Някога животинската храна била дефицит и се ценяла. Готвело се цялото животно и нищо не се изхвърляло. Така в гювеча се озовавали крака, опашки, уши и други части на животното, богати на колаген. При бавното готвене колагенът изтича в бульона и прави ястието изключително полезно и хранително.

Човешкото тяло може да синтезира свой собствен колаген, за да поддържа еластичността на кожата, здравината на костите, ставите, ноктите и косата, както и доброто състояние на чревната лигавица. С годините обаче способността на тялото да произвежда колаген намалява и започват да се появяват бръчки, проблеми със ставите, схващания и болежки. Наличието на колаген в менюто балансира намаления естествен синтез и стопира дегенеративните процеси в организма.

Днес обаче  хората или не ядат месо или ако го правят избират предимно мускулно месо (филе), което съдържа нищожно количество колаген. Ето защо, ако във вашата кухня готвите месо, избирайте не само филе, но и месо от различни части на животното, които са много по-богати на колаген. Или гответе с костни бульони, както правят французите! Костният бульон е сред 5-те водещи соса във френската кулинария и месо се готви задължително в бульон. Така аминокиселините от бульона балансират аминокиселините във филето и месото няма киселинен ефект върху тялото, както ако се консумира само филе. Вие избирате дали да следвате бабините традиции или тези на френската кулинария - по-важното е, че добавянето на колаген в менюто ви може да се окаже дълго търсенето решение на различни здравословни проблеми!