Ако сте попадали поне веднъж в секцията за родителски грижи в някоя книжарница, то със сигурност сте забелязали колко много книги има на тази тема. И въпреки всичко, младите родители продължават да не знаят какво точно правят и как трябва да го правят. Но макар и да са лишени от самоувереност и особени знания, повечето от тях смятат, че те изграждат бъдещето на децата си и са готови да дадат купища пари на експерти, за да постигнат едничката си цел: да отгледат най-щастливото, най-успешното и най-здравомислещото дете, което един ден ще се превърне в лидер на света.
В мисленето, че има един единствен начин за отглеждане на деца, със сигурност се крият много опасности. Този "правилен начин" се формира от нашата култура и начина, по който отглеждаме децата си отразява това кои сме ние като нация.
Дженифър Синиър, автор на книгата „Много радост и никакво забавление: Парадоксът на съвременното родителство“, отбелязва: “Хората вярваме, че ние създаваме бъдещето си, възможностите и начина, по който децата ни ще израснат. Това е чудесно, но също така и много притеснително“. Тя си спомня, че когато се е срещала с млади майки, докато е пишела книгата си, всички те са цитирали съвети на приятелки, сайтове и книги. Но никога на собствените си майки. Всички са се интересували само от най-модерните стратегии за отглеждане на деца, за да могат отрочетата им да са най-добре подготвени за бъдещето.
С други думи вярването, че ние сами пишем бъдещето си, ни подлудява. Или както е казала Маргарет Мийд през 1942 г. – „В Америка съществуват само децата, родени през тази година“. Интересно как тази фраза е приложима и за много други краища на света, повече от 70 години по-късно.
Кристине Грос-Ло, автор на книгата „Родителство без граници: Изненадващи уроци, на които могат да ни научат родители от всички краища на света“ има различни наблюдения по въпроса. „В Норвегия съществуват дългогодишни традиции за отглеждането на деца“, разказва тя. Маргун Бьорнхолт, социолог и икономист от Норвегия допълва, че в родината й родителството е институция. Децата са приемани в държавни забавачници веднага щом навършат 1 годинка (през тази година родителите им са получавали солидна издръжка от държавата), а след това отиват на училище и се включват в редица организирани дейности.
Норвежците вярват, че е по-добре за децата да бъдат приемани от съвсем малки в детски ясли. Методите за отглеждане на деца в забавачниците отразяват фетишистката отдаденост към свежия въздух на страната. Дори и през зимата, децата са извеждани да поспят навън, завити дебело в количките си.
Вие бихте го нарекли лудост, но за норвежците това е култура.
Кристине Грос-Ло, която живее през една част от годината в Япония, например оставя 4-годишната си дъщеричка да врши различни неща заедно с 7-годишната си сестра и 11-годишния си брат – без никакъв родителски надзор. Децата й не се притесняват да се качат на метрото в Токио и да вървят по претъпканите улици самички, точно като японските им връстници. Но когато се приберат у дома в САЩ, Грос-Ло никога не би им позволила да правят същото.
„Ако ги пусна сами в Щатите, не мисля, че ще се размина само с учудените погледи на съседите. Със сигурност някой ще позвъни на Социални грижи“.
Както в Япония, така и в Норвегия, родителите са фокусирани върху това да научат отрочетата си да бъдат независими. Децата започват да правят различни неща от съвсем малки – независимо дали става дума за ходене на училище или излизане на кино с приятели. Това обаче не важи за всички страни от Скандинавския полуостров или Азия. Така например в Швеция, детските права са изключително важни. Децата имат правото да поискат да спят в едно легло с родителите си и ако те им откажат, не само, че потъпква правата им, но и се смята за небрежен родител. В някои части на Азия децата спят до майките и бащите си дори до по-късна възраст. Корейците са известни с това, че носят бебетата си на ръце непрекъснато и имат по-силен физически контакт с тях от всяка друга нация. Но в рамките на семейството това не е най-важна демокрацията, а по-скоро послушанието.
Еврейската традиция пък изисква всеки родител да научи детето си да плува, разказва клиничният психолог Уенди Могъл. „Според Талмуд трябва да възпитаваме децата си така, че да се откъснат лесно от нас“, обяснява тя. И допълва: „Те трябва да развиват самостоятелност, находчивост и устойчивост. Да възпитаваш дете по този начин е сериозно предизвикателство, защото родителят все пак трябва да позволи на отрочето си да прави грешки, за да се научи.“
Това би било изключително трудно приложимо в съвременните европейски и американски общества. „Хората са загрижени за големи проблеми като глобалното затопляне, сриващата се икономика, насилието по улиците и получаването на добро образование. Но тъй като тези неща не зависят от тях, те прилагат контрола си върху единственото нещо, което могат да управляват – а именно децата.“, обяснява Могъл.
Родителите в Америка са фокусирани върху това да развият талантите на децата си. Сара Харкнес, професор от Факултета по човешко развитие и семейни науки към Университета в Конектикът открива, че 25% от описанията, които използват родителите в САЩ за децата си са вариации на „умен“, „талантлив“, „напредничави“. Тя обобщава: „Желанието си да подтикваме децата си да развиват максимално потенциала си е предизвикано отчасти от страха, че е възможно да се провалят в съвременния конкурентен свят, в който децата не могат да разчитат на същите неща, на които са разчитали родителите им.“
Това разбиране не е много различно от някои азиатски държави, в които родителите се фокусират върху академичните успехи и образованието на децата си от съвсем ранна възраст. Една млада майка от Корея, която Харкнес е интервюирала, пускала записи на английски на бебето си още откакто било на 2 месеца. Тя обяснявала, това с изречението „Никога не е прекалено рано да започнеш“. В Корея основната роля на родителя е да образова детето си, а то от своя страна трябва да уважава родителите си и да се жертва за тях.
За сравнение в Холандия едва 10% от родителите са използвали „умен“ като описание на детето си. Холандците живеят с вярването, че не е необходимо да притискат децата си прекалено. „Хората разказват за свой братовчед, който е получил докторска степен и е бил много нещастен в последствие, защото в университета нямало свободни работни места. Те също смятат смятат, че не трябва да учиш децата си да четат преди да тръгнат на училище, защото ще им бъде скучно в училище и няма да имат никакви приятели“, разказва Харкнес.
Топ приоритетите за холандските родители са това да могат да осигуряват на децата си достатъчно време за почивка, качествена храна и приятна обстановка.
В Испания, където семействата са насочени към социалните и междуличностни аспекти на развитието на детето, родителите са шокирани от идеята, че едно дете може да си легне в 18:30 и да спи без прекъсване до следващия ден, вместо да общува с приятели и да взима участие в семейния живот вечерта. Техните деца си лягат най-често в 22:00 часа.
В САЩ родителите се опитват да са като корейците, холандците, японците, евреите, норвежците и испанците едновременно. „Това, което е уникално при американците е, че изпитват желанието децата да бъдат непрекъснато щастливи, никога да не изпитват дискомфорт и да постигат големи неща в същото време“, обяснява Могъл. „Това са взаимно изключващи се ценности“.
Това желание на американците „заразява“ и другите страни. Развиващите се информационни технологии, както и потенциала за свободно пътуване из целия свят, увеличава натиска върху родителите в световен мащаб да "родителстват" над децата си постоянно. В Тайван например, най-популярните книги за отглеждане на деца, са преводи на американски наръчници по темата.
Подобна родителска тревожност е изключително лоша стока за износ. Вместо това е по-добре родителите да се учат едни от други и да научат, че има много различни успешни начини за отглеждане на деца.
Разнообразието от идеи трябва да е освобождаващо, а не да предизвиква стрес, съгласява се Грос-Ло. "За мен беше чудесно да открия, че не съществува един-единствен правилен начин за възпитаване на деца и че е напълно нормално родителите да грешат понякога. Това ми даде възможност да позволя на децата ми да разберат кои са всъщност и да се превърнат в това, което са днес."
Съединените щати дават дом на много емигранти, които внасят собствените си традиции от различните краища на света и именно заради това страната има уникалната възможност да бъде добър учител на всички народи. Но за да се случи това, американските родители трябва да научат, че трябва да дават свобода на децата си, за да могат да променят бъдещето.
А какво ще бъде то? Нека децата решат.
НАЗАД