Негативните нагласи, стресът и безпокойството имат разрушителен ефект върху тялото ни. То се стреми да намери безопасни зони за защита, което може да доведе до нервни сривове и редица заболявания. Как можете да си помогнете в тази ситуация?
Нека да разгледаме мнението на експерти по този въпрос.
Съвременните реалности ни диктуват определени условия: всяка година се случват стресови събития, които нашата психика не може да остави без следа. Дори ако оцените общата статистика, можете да забележите, че през последните четири години продажбите на успокоителни и антидепресанти са скочили до рекордно ниво. Това показва, че нашето поколение преминава през наистина трудни времена, които ще оставят своя отпечатък за дълго време, включително и върху сексуалното здраве.
Сексолози споделят с нас как стресът и безпокойството могат да повлияят негативно на интимния живот. Те ни дават и препоръки за предотвратяване на тези неприятни състояния.
Как безпокойството и стресът са свързани с либидото
Нека да разгледаме как безпокойството и стресът са свързани с либидото стъпка по стъпка. За да направим това, ще илюстрираме ясно тази връзка с помощта на прости примери.
Като начало експертите подчертават, че стресът не винаги има негативни последствия. Например, дългоочаквана сватба. Всичко изглежда прекрасно: две влюбени сърца, вълнение в гърдите, пеперуди в стомаха, но зад кулисите има нерви и притеснения, от които можете да се отпуснете само на сутринта след тържеството. И често има случаи, когато след известно време либидото внезапно спада. Причината може да се крие навсякъде, а изпитаните емоции могат леко да заглушат желанието.
Знаете ли, че стресът, преживян дори преди шест месеца, може да повлияе на сексуалната активност сега. Минало е време и може би вече сте забравили за това или сте решили, че е дреболия, но психиката ви мисли друго. Ето защо е важно да се грижите за себе си, за нервите си и за цялостното си здравословно състояние.
За да стане още по-ясно, ще ви дадем и следния пример: представете си празна кана пред вас. Това е вашият живот, вашето ежедневие. И така мислено започвате постепенно да я пълните с вода. В нашия случай водата е различни събития: проблеми, сватба, раждане на дете или смърт на любим човек и т.н. „Водата бавно запълва пространството“ и възниква напълно логичен въпрос: къде ще се побере интимността тук? В крайна сметка за нея практически не остава място. Забравяме за секса, защото има по-важни неща за вършене; „водата прелива съда“ и ето го - нервен срив.
По-лошо от безпокойството е постоянното чувство на натиск. За някои това е следствие от травма, за други е нечий наложен страх, а за трети е сигнал за събуждане да се обърнат към квалифициран психотерапевт. Просто се опитайте да си представите, че нещо или някой постоянно ви притиска. Е, искате ли да се слеете с партньора си в горещ любовен танц в този момент? Да, има и такива хора, за които е важно да се доближат до партньора си чрез секс, за да почувстват някаква сигурност и утеха. Но повечето хора бягат от интимен контакт в труден момент от живота си.
Между другото, няма ясна граница в това как мъжете и жените изпитват стрес, тъй като емоциите нямат пол. Някой може да се оттегли в себе си и да се усамоти, друг да бъде емоционално отбранителен и ще реагира болезнено на нещо, което преди това не е причинявало такива емоции, а някой, напротив, ще изисква повече внимание и грижа.
Как преживените емоции влияят на секса?
Когато сме подложени на стрес дълго време, вътре в нас възниква цял хормонален коктейл! Тук имате кортизол, адреналин и норепинефрин или ядрена смес. И всичко това „засилва“ производството на тестостерон и ако това се случва постоянно, просто казано, вие се уморявате да сте в това състояние 24/7. Нуждаете се от почивка. Вие сте емоционално изтощени. Откъде човек да вземе и сили за секс.
Казус от практиката
Жена се обръща към сексолог с молба да помощ за възстановяване на сексуалното желание, защото поради намаляването му започнали проблеми в брака: подозрения за изневяра, постоянна умора и т.н. А кариерата изведнъж започнала да се срива. Следват проблеми, като наддаване на тегло и гинекологични заболявания. Така това се превръща в дългосрочна и редовна работа, тъй като е проблем, който не може да се разреши с един сеанс. След няколко месеца усилена работа жената започва да грее от щастие.
Но защо се стига до терапия изобщо?
Ето и някои причини: сменя се ръководството на работа, с което внася стрес в работната среда. Започва силен натиск, манипулация и неспазване на личните граници на служителите от страна на началниците. Поради честите заплахи и манипулации за уволнение се поражда постоянно чувство на страх, което е подсилено от обезценяването на усилията.
Този комплекс от ситуации и емоции, довежда до физическа и психическа умора, повишен апетит и желание за бягство от света.
Поради отказа да бъде интимна у дома, съпругът започва да я подозира в изневяра и прехвърля безпокойството си върху жена си, като по този начин увеличава натиска. В допълнение към всичко това започва да и говори неуважително за промените във външния й вид, която я кара да се чувства още по-зле.
Това допълнително увеличава неувереността в себе си и поражда новия страх от загуба на съпруга, а сексът периодично възниква от позицията „време е да изпълнв брачния си дълг“.
Ето и резултатите от редовната психотерапия: жената успява да изгради лични граници, като разбира как може и как не може да бъде лекувана. Самочувствието се повишава значително, подсилването с положителни преживявания от миналото дава добър резултат.
Благодарение на първите две точки вече става възможно да се влезе в конкретен диалог с партньор и мениджъра в работата. С помощта на терапията жената престава да се страхува от възможностите, които могат да се открият пред нея.
Така още в процеса на уволнение й е предложена работа, която е по-доходоносна при всякакви условия. А партньорът наистина започва да слуша и уважава жена си повече, след като я чува и я приема.
В процеса на намаляване на нивата на стрес, необходимостта от постоянно „ядене на отрицателни емоции“ постепенно изчезва и теглото започна да се нормализира.
Благодарение на цялостната работа либидото се възстановява на желаното ниво.
Какво да правите, ако преминавате през такъв период?
Не забравяйте, че всички случаи са индивидуални и подходът може да бъде различен. Това е само пример колко дълбоки могат да достигнат стресът и тревожността и до какво могат да доведат.
И така, кратко напомняне какво да правите, ако преминавате през такъв период:
В никакъв случай не трябва да се самолекувате или да приемате антидепресанти без лекарско предписание, разчитайки само на факта, че „тези хапчета са помогнали на приятел“ или „във форума пише, че са добри“. Не забравяйте, че така рискувате да си навредите още повече.
Ако сте партньор на някой, който се намира в стресова ситуация, моля, не упражнявайте директен натиск, защото по този начин може да доведете любимия си човек до още по-лошо състояние. Вашите най-добри действия са подкрепа, грижа и внимателно уважение към личното му пространство. Повярвайте ми, сега не е време за секс и горещи нощи. В крайна сметка въпросът „Как мога да те подкрепя?“ ще прозвучи много по-подходящо и лековито от: „Кога ще правим секс?“
Премахнете от менюто си всичко, което ви тонизира, било то енергийни напитки, кафе, черен чай или шоколад.
Опитайте се да разграничите малко целите си. В момента трябва не просто да искаш друг човек, а да се приведеш в баланс и вътрешна хармония. Какво ви прави щастливи? Кога си почивате? Какво предизвиква усмивка на лицето ви?
Отделете време за себе си и саморефлексия. Помислете коя беше точката на задействане? Небрежно хвърлена дума от любим човек? Травматично събитие? Не забравяйте да си дадете възможност да преживеете това, като се грижите добре за себе си.
Ако е възможно, не забравяйте да преминете през този етап с психотерапевт (сексолог, психолог, треньор).
Не се натоварвайте с мисли, че нещо не е наред с вас, че сте фригидни, импотентни или разглезени. Просто преминавате през труден период. Трябва да го приемете и да намерите начин да го преодолеете, дори ако искате да се откажете от всичко. Не се срамувайте да помолите за помощ – няма нищо срамно в това.
Водете си дневник и отбелязвайте как и кога желанието е започнало да се нормализира. И не забравяйте да споделите с любимия човек какво е най-добре да правите и какво е по-добре да не правите. Например, ако игриво пошляпване по време на готвене е могло да ви „запали“, но сега само ви ядосва или натъжава, не забравяйте да предупредите, защото другите хора не могат да четат мислите ви.
Повтаряйте си постоянно, че нищо не остава вечно и че всичко се променя. Така и този период ще премине – „Всичко минава. Това също ще мине."
Това, което се случва с вас, е временно явление и следващ етап, който със сигурност ще доведе до повишена любов към себе си и по-близки отношения с партньора ви, ако преминете през него правилно и заедно. Ако не се получи така, то този период отново ще ви изведе на важно място за вас. Например до важни прозрения за вас самите и за отношенията между хората.
Никога нищо не се случва случайно и винаги е за наше добро, колкото и да не изглежда така в даден момент.
НАЗАД