Запитвали ли сте се някога как вашето куче гледа на вас – като на друго куче или като на същество от друг вид? Смятате ли, че вашата котка се мисли за по-умна от вас? Дали папагалът ви се е научил да танцува, гледайки как вие се радвате на музиката? И, в крайна сметка, какво мислят животните за нас, хората?
 
Как гледат на нас – хората, нашите любимци? Дали като машини за храна, изопачени и деформирани представители на собствения им вид или като животно от различен вид? Някои учени са на мнение, че мяукането на котките, е звук, специално „изобретен” от тези животни, за да наподобява бебешки плач. С мяукането котките целят на получат храна или внимание, което само по себе си означава, че те може би ни виждат единствено като източник на храна и ласки и нищо повече... Истината е, че понякога котките мяукат и без да са в присъствието на хора, но кога по-точно? Отговорът е прост – мяукат малките котенца, когато имат нужда от майките си. Ето и нещо, над което да се замислите: дали възрастните котки ни виждат като свои „майки” след като просят от нас с мяукане?
 
Много ветеринарни специалисти са на мнение, че йерархията в кучешката глутница поставя нас – хората – някъде в стъпалата на подчинението. От нас зависи обаче къде точно по стълбицата ще се изкачим – на самия връх като водачи, лидери или някъде по-надолу като обикновени подчинени. Ако вашето куче не ви се подчинява, вероятно вие неволно сте приели втората позиция... Нещо, което противоречи на тази теория обаче е начинът, по който кучето реагира при вида на близък човек и на друго куче. Като за начало, нашият любимец не се опитва да помирише дупето ни, нали? Поглеждайки обратно към познатата теория за глутницата, можем да открием пробойни в нея, които са достатъчни да ни накарат да се съмняваме, че кучетата ни виждат като „по-едри и малко странни” кучета.
 
На въпроса какво мислят животните за нас – хората, Майк отговаря – „Защо разрушавате мястото, където живеем?”. Много диви животни продължават да напускат средата, където са живели винаги, заради човешката дейност. Ние строим сгради, в които живеем, градим и развиваме индустрията, чрез което не само завземаме нови територии, но и разрушаваме природата около себе си, натравяйки водните източници, почвата и изсичайки дърветата. Може би животните наистина ни виждат като разрушители на своя свят, не мислите ли? От друга страна обаче, ние даваме привилегия на други животни като кучетата и котките например, като им даваме дом, храна и топло легло. Ако бяхме изправени пред животинския съд, именно те щяха да ни защитят... да се надяваме.
 
Чували ли сте известната пословица, изразяваща мнението на нашите любимци за нас - Кучето: „Хората ме хранят, те са някакви богове”; Котката: „Хората ме хранят, сигурно мислят, че аз съм бог”? Какво мислите за нея? Споделете мнението си в нашия форум.
 
Автор: д-р Ралица Грънчарова