Body positivity е движение, което ни насърчава да обичаме тялото си и в същото време се бори за показването на повече различни модели в медиите и рекламите.
Въпреки че основната идея зад движението е „всички тела са красиви“, движението отнася и много критика през последните години, защото фокусът му сякаш се измести от това да не показваме само слаби модели, до това, че истинската жена задължително има пищни форми.
Но каква е истината? Дали движението има положително или отрицателно въздействие върху обществото? Защо е толкова критикувано?
Корените на движението могат да бъдат открити още в началото на новото хилядолетие, но неговият възход наблюдаваме едва през последните няколко години.
Една от причините е, че все повече жени осъзнават, че всички реклами и модели, които виждат, са обработени с Фотошоп, и това, което ни се пробутва за нормално, всъщност е едно фалшиво съвършенство, което никога не може да бъде постигнато, а може би и няма смисъл да се стремим да го постигнем. В този смисъл рекламите не са създали омразата към собственото ни тяло и желанието ни да бъдем по-красиви, но умело ги експлоатират и задълбочават.
Рекламите се уповават и на един неизречен, но съвсем очевиден социален принцип: да си слаба е красиво. Но когато толкова много жени не могат да постигнат този идеал, компаниите правят обратен завой и започват да ни предлагат реклами с по-различни модели, с „истински, нормални“ жени. И не е нужно компаниите да вярват в това, че всички тела са красиви, просто точно това искат да чуят жените.
Така движението набира скорост и много скоро се появява първият му страничен ефект – срамно е да искаш да си слаба и да не обичаш тялото си такова, каквото е. Журналистката на „Ню Йорк Таймс“ Кели Девос разказва, че собствената ѝ дъщеря се страхувала да ѝ признае, че иска да отслабне. Нещо, за което движението определено има вина.
Движението е критикувано и за това, че много от плюс-сайз моделите, които са представяни като различни, са всъщност не много по-тежки от нормалните модели и все още отговарят на общоприетите стандарти за красота, така че не са толкова различни, за колкото се представят.
Но най-голямата критика към движението е, че промотира наднорменото тегло като нещо красиво и желано и по този начин ни насърчава да не се грижим за здравето си. Поддръжниците на това мнение смятат, че медиите трябва да показват само здрави хора с атлетични тела, за да насърчат населението да се грижи повече за здравето си.
Звучи напълно логично, но фактите показват нещо съвсем различно.
В периода, в който рекламите показват само слаби, атлетични и здрави модели, има бум на хранителните разстройства, като анорексия и булемия, а в САЩ отчитат най-високите проценти на затлъстяване в историята на страната.
Така че може би повечето пищни модели в медиите не мотивират хората да станат по-дебели и да спрат да се грижат за здравето си, както постоянното показване на идеални, красиви хора не ни мотивира да се грижим повече за себе си, а по-скоро ни обезсърчава.
Колкото до аргумента за здравето, дали наистина ни интересува какво правят другите със здравето си, или просто дебелите хора не се вписват в представата ни за красота и затова предпочитаме да се променят? Колкото и тъжно да е, повечето хора изобщо не се интересуват от здравето на околните, но замаскират обидните си коментари като един вид загриженост. Ако хората се интересуваха от здравето на околните, щеше да има масови протести срещу „Макдоналдс“ и останалите вериги за бързо хранене, срещу производителите на цигари и т.н.
Хората често изопачават движението Body Positivity, но в неговата основа си остава идеята да обичаш и уважаваш останалите, независимо как изглеждат.
„Дори човекът да не е здрав, дори тялото му да е грозно, дори тялото му да има нужда от промяна, омразата, подигравките, даването на оценки и вменяването на вина няма да помогнат на този човек. Обидите само ще намалят волята му за промяна и ще влошат живота му. Защото стресът и себеомразата са двете неща, които най-силно влошават здравето ни, а проучванията показват, че 97% от хората се отнасят или са се отнасяли жестоко към телата си и към себе си“, казва експертът Бриана Уест.
„Ако е истина, че наранените хора нараняват други хора, то е истина и че несигурните хора се подиграват на останалите“, допълва Бриана.
Затова движението Body Positivity е тук, за да ни напомни да бъдем по-добри към себе си и към останалите. Защото хората, които биха обидили някого, защото е дебел, и хората, които се подиграват на момичетата, които са „твърде кльощави“, са едни и същи – несигурни и изградени от комплекси!
Всъщност това, което има значение, е да приемаме хората такива, каквито са, независимо дали отговарят на нашите представи, дали са „здрави“, дали са красиви, или не. Защото в крайна сметка всички сме несъвършени, малко грозни, малко красиви, несъвсем здрави и перфектни, но всички заслужаваме уважение и правото да не бъдем съдени за това, което природата ни е дала!
НАЗАД