Надписът „създаден по действителен случай“ придава на един филм повече достоверност, прави го по-емоционален и по-въздействащ, тази фраза събужда любопитството ни и кара да се питаме – дали се е случило точно така или режисьорът си го е измислил?
Днес ще дадем отговор на този въпрос поне колкото се отнася до 9 добре познати и много трогателни филма, които са вдъхновени от реални събития.
1. „Красив ум“ (2001)
Във филма Ръсел Кроу играе нобеловият лауреат Джон Форбс Наш. Някои части от филма обаче изобщо не са истина. Например Наш не изнася реч, когато получава Нобелова награда за икономика, но Ръсел Кроу го прави. Освен това не е работил за Министерството на отбраната. Филмът го представя и като образцов баща, но това също е далеч от истината. През 1952 г. Наш се запознава с медицинската сестра Елинор и двамата започват връзка. Когато обаче тя му казва, че чака дете, той я напуска и ѝ казва, че няма да се ожени за нея. Най-вероятната причина е, че Елинор е имала по-нисък социален статус от Наш, така че за него било под нивото му да се ожени за нея... Той никога не се е грижил за този свой син. Скоро след това Наш се запознава с бъдещата си съпруга Алиша, която има докторска степен по физика. От нея също има син.
2. „Пианистът“ (2002)
В основата на „Пианистът“ е историята за Владислав Шпилман, а лентата всъщност е доста достоверна, някои от сцените може да са малко преувеличени, но режисьорът се е постарал да следва мемоарите на поляка. Единственото леко несъответствие е мястото, на което е заснет филма. В своите мемоари Шпилман казва, че е роден във Варшава и е прекарал целия си живот там, но филмът е заснет в Краков. Там Полански възстановява Стария град във Варшава чрез картини на италианския художник Каналето. Причината е, че Хитлер разрушава голяма част от Варшава по време на Втората световна война и режисьорът нямало как да заснеме някои от местата, споменати в мемоарите.
3. Недосегаемите (2011)
Във филма Филип е вдовец, но всъщност все е още е бил женен, когато претърпява инцидента, който го оставя в инвалидна количка. Съпругата му умира от рак 3 години след инцидента. Преди смъртта ѝ двамата осиновяват 2 деца, но и те не присъстват във филма. Краят на лентата също не отговаря съвсем на реалността. Всъщност Филип и неговият болногледач (който всъщност е от Алжир, а не от Сенегал) прекратяват професионалните си взаимоотношения, защото и двамата намират любовта. Филип се мести в Мароко, където климатът е по-благоприятен за състоянието му и там се влюбва в мароканка – самотна майка на две момиченца.
4. Бягство от Алкатраз (1979)
Филмът е доста достоверен, защото реалността е достатъчно вълнуваща и невероятна, така че режисьорът не е имал причина да си доизмисля кой знае какво. Лентата представя историята на Франк Морис и братята Кларънс и Джон Англин, които успяват да избягат от затвора Алкатраз. Никой не знае със сигурност дали тримата са оцелели, но години по-късно се появява писмо, за което се твърди, че е написано от Джон Англин. В него той казва, че и тримата са оцелели, но официалната версия е, че са се удавили, а писмото е фалшиво.
Смята се, че Морис и братята Англин са прекарали три месеца в дълбаене на вентилационните отвори в килиите си със заострени лъжици от столовата. За да завършат плана си успешно, те моделирали и глави, наподобяващи истински, използвайки хартия, сапун и коса от стаята на фризьора в затвора.
Филмът също е заснет в Алкатраз, макар не и в съвсем същото крило. И до днес можете да видите дупката в стената, от която затворниците са избягали.
5. „Хачико: Историята на едно куче“ (2009)
Най-съществената разлика между реалността и холивудската продукция е, че истинската история се развива в Токио през 20-те години на миналия век. Професор Хидесабуро Уено осиновява Хачико от приют, когато кучето е на около годинка. Във филма професор Паркър Уилсън открива бездомния Хачико на гарата. В реалността Уено умира внезапно от мозъчен кръвоизлив, а във филма Уилсън е покосен от инфаркт.
6. „127 часа“ (2010)
През 2003 г. по време на една екскурзия в каньоните на Юта Арън Ралстън заклещва дясната си ръка между скалите и се налага да я ампутира с джобен нож. Преди да стигне до това екстремно решение катерачът стои заклещен в продължение пет дни с минимално количество вода, храна и топли дрехи. След като се освобождава, той трябва да извърви – дехидратиран и с една отрязана ръка – остатъка от каньона, да се спусне по стръмна скала, докато намери помощ.
Самият Арън Ралстън казва, че филмът е толкова достоверен, че прилича на документален. Много малко промени са направени по историята, една от тях е в началото на филма, когато Ралстън среща двама катерачи и в реалността само им показва няколко техники за катерене, а не ги води в скрита лагуна, както е във филма.
7. „Преследване на щастието“ (2006)
Във филма Крис Гарднър е умен и талантлив човек, който обаче остава сам със сина си, след като съпругата му го напуска. Скоро след това Крис е изгонен от жилището си и остава на улицата с Кристофър и няколко дребни банкноти в джоба. Налага се двамата да спят по приюти, докато на Крис не му е даден шанс да започне на пробен период в брокерска кантора.
В реалността сина на Крис е още бебе, но в лентата бебето е заменено от 5-годишния син на Уил Смит. Другата разлика е, че във филма стажът в брокерската фирма е неплатен и Крис трябва да оцелее няколко месеца без пари, докато в реалността стажът е бил платен. След това Крис основава своя брокерска фирма и става милионер.
8. „Хвани ме, ако можеш“ (2002)
В реалността главният герой – Франк Абагнейл, бяга от вкъщи на 16-годишна възраст и никога повече не вижда баща си, но режисьорът Стивън Спилбърг решава да ги събере на екрана. Агентът на ФБР Карл Ханрати, който се опитва да хване Франк, всъщност е събирателен образ на няколко агенти, които са работили по случая. И в реалността Франк не се е измъкнал през тоалетната на самолета, както е показано във филма.
9. „Аз, Тоня“ (2017)
Филмът разказва за фигуристката Тоня Хардинг и нейното съперничество със сънародничката ѝ Нанси Кериган. На 6 януари 1994 г., един ден преди американското национално първенство по фигурно пързаляне, Нанси Кериган е нападната от мъж, който бил нает от бившия съпруг на Хардинг. Мъжът трябвало да счупи десния крак на Кериган, но не успява. Въпреки че състезателката не участва на националния шампионат, тя все пак заминава за Олимпийските игри и печели бронзов медал, докато Хардинг остава четвърта. Въпреки че по-късно Хардинг отрича да е замесена в случая, Федерацията ѝ забранява да се състезава и това слага край на кариерата ѝ.
Филмът в голяма част се придържа към версията на Хардинг, но в същото време представя събитията и от много различни гледни точки, така че истината е някъде там, а вие сами можете да прецените на кого да повярвате.
НАЗАД