Какво е да бъдеш майка, когато ти остават няколко години живот

Ема Мъни е 28-годишна майка на две деца. На страхотните снимки, които тя публикува във Фейсбук профила си, изглежда завидно. Но в реалността, тя е късметлийка да бъде жива.

Ема страда от кистозна фиброза – генетично животозастрашаващо заболяване на белите дробове и храносмилателната система – и при раждането, родителите й са били предупредени, че тя няма да доживее до 5-годишна възраст. Ако по някакво чудо оцелее, тя никога не би могла да има деца.

Превъртаме напред до днес, когато Ема е победила шансовете и е родила дъщеричката си Айва и синът си Лоугън.

Макар и първата й бременност да е била напълно спокойна, втората била доста трудна. „Бях приета в болница в 37-та седмица, тъй като ми беше непосилно да съставя цяло изречение, без да кашлям. Това ми костваше много“, споделя Ема.

Да се твърди, че най-трудното е минало, би било омаловажаване. Макар и всеки случай да е различен по себе си, повечето хора с това заболяване не доживяват 20-тата или 30-тата си година, а Ема – на която лекарите са казали, че вероятно ще живее до 37, постоянно се опитва да се бори със симптомите на кистозната фиброза, докато отглежда двете си деца.

Ема приема антибиотици всеки ден, по три пъти на ден посещава физиотерапия и няколко пъти в годината преминава през венозна антибиотична терапия, което означава, че е прикована към системите по 24 часа на ден за три седмици.

„Коства ми много усилия само да бъда здрава“, споделя тя, отбелязвайки, че най-трудната част от това да бъде майка с коварно заболяване е, че както здравето й, така и децата й са неин основен приоритет.

„Те са моята мотивация да съм упорита с лечението“, споделя тя. „Те са причината да продължавам".

Ема отказва да позволи на прогнозата да попречи на плановете за живота й. „Надявам се, че ще видя децата си пораснали и ще имам внуци. Искам да бъда жива, когато открият лек за кистозната фиброза и да мога да кажа, че съм се излекувала от коварната болест“. 

Макар и това да е идея, която много родители не биха могли да приемат, тя иска да бъде ясно, че болестта й не я определя и дори не е най-важната част от живота й. „Да бъдеш майка е неописуемо“, казва тя. „Това е най-трудната работа, но и най-високо възнаградената“.

Е, това е идея, която можете да приемете, нали?

НАЗАД