Да пуснеш някого е да загубиш надеждата, че един ден ще го разбереш правилно или ще се съберете отново.
Да пуснеш някого е да се спираш в момента, в който умът ти започне да се лута и да си мисли: „Ами ако?
Това е толкова силно да се опитваш да забравиш миналото и какво е фалшиво бъдеще.
Пускането на някого е изтриване на съобщението, което толкова много си искала да изпратиш. Защото знаеш, че е по-добре да не го правиш.
Това е да махнеш снимките ви, защото колкото и да не искаш да продължаваш, трябва да го направиш.
Пускането на някого е да му просиш, че те е наранил.
Да простиш на някого, че не може да те обича в замяна.
Това е разбирането, че някои неща просто не са предопределени да се случат и затова си тъжна се примиряваш.
Пускането на някого е нещо, което трябва да правиш всеки ден.
Това е съзнателен избор, който трябва да направиш и така ще пристъпиш към изцелението.
Пускането на някого е да простиш на себе си за болката, която си причинила във времето, в което си останала по-дълго, отколкото е трябвало.
Да си простиш за времето, което си пропиляла, дори и да знаеш,че няма как да го върнеш.
Да пуснеш някого е онова приемане, че понякога хората не са предназначени да бъдат част от бъдещето ни, дори ако това е нещо, което сме си представяли толкова ясно, че един ден ще бъде реалност.
Пускането на някого е да си отидеш от това да обичаш някого за всичко, което е и всичко, което не би могъл да бъде.
Това е да се събудиш и да посегнеш към телефона си, знаейки, че там няма да видиш името му.
Това е усмивката въпреки сълзите, защото не би заменила добрите неща за нищо.
Това е да пресичаш пътя си с него и това да те убива, защото истината е, че все още го обичаш, но болезнено приемаш, че вече не си част от неговата история. Въпреки че той беше любимата ти част.
Да пуснеш някого е да продължаваш да вярваш, че това, което заслужаваш, е точно зад ъгъла, въпреки че не можеш да си представиш никой друг.
Пускането е процес.
Няма да стане за една нощ.
Това е болката в гърдите, която не отшумява.
И сълзите, които си изплакала по-дълго, отколкото би искала.
Защото пускането на някого и продължаването не са най-трудните неща на света, най-трудното е да продължаваш напред все така.
През повечето време не искаме да пуснем някого от страх от тази осъзнатост, към която само ние се придържаме през цялото това време.
НАЗАД