Правилото за първите три минути е много проста психологическа техника, която помага на родителите да установят връзка и доверие с детето си. Но нека разберем повече за него.
Правилото на първите три минути започва още през 90-те години, когато родителите се опитват да дадат на децата си всички материални блага, но забравят за любовта и вниманието. Как обаче липсата на внимание и "отплащането" с подаръци всъщност се отразяват на децата и най-важното - как да ги поправим? Отговор на този въпрос дават психолозите с правилото на трите минути.
Наистина майките и бащите все повече се потапят в работа, за да осигурят прехраната на семействата си, затова разговорите, а още повече общите игри и разходки, са станали рядкост. Връщайки се от офисите си, възрастните или рухват от умора, или се опитват да сготвят вечеря, да почистят и да проверят набързо уроците. И семейните разговори изобщо не успяват да попаднат в тази графа.
Психолозите уверяват, че три минути на ден са достатъчни, за да изслушате детето, да разберете как е минал денят му, така че то да се почувства обичано и подкрепено и че е наистина важно за родителите си. Какво се случва, ако не спазвате правилото за първите три минути? Отговорът за съжаление е - нищо добро.
Първо, учените са доказали, че през първите три минути на общуване всеки човек, голям и малък, усеща вниманието върху себе си. Ако не усетим вниманието върху себе си в тези три важни минути ние постепенно започваме да се чувстваме невидими и в крайна сметка се превръщаме в доста несигурен човек, който не е в състояние да изгражда отношения с другите поради недоверие.
На второ място, несигурността поражда определен начин на живот, съчетан с неуспехи и прекомерна жертвоготовност. Още в юношеска възраст ученикът спокойно се задоволява с вторите роли и работни места или като „кошче за отпадаци“ за проблемите на приятелите си. Така той получава вниманието, което родителите му не са му давало, като дете.
Друг случай на необичаното дете е превръщането му в инфантилен възрастен, който не умее да взема самостоятелни решения. Той заема позицията на последовател или се превръща в капризно, обсебващо, егоистично голямо „дете“, което не позволява дори дума да бъде вмъкната в монолога му. Така той компенсира за времето, когато никой не го е слушал или чувал.
Ако не искате такава съдба за детето си, опитайте се да следвате правилото за първите три минути. В него няма нищо сложно, достатъчно е да усвоите три основни умения - прегръдка, зрителен контакт и ангажирано слушане. И колкото по-рано започнете тази практика, толкова по-добре. Възрастта на детето няма значение, правилото работи чудесно и при деца на 2-3 години, и при тийнейджъри бунтари.
Как правилно да прегръщаме децата?
Прибирайки се от работа, прегърнете сина или дъщеря си, целунете ги или ги погалете ги по косата. Подобен контакт е много важен, особено между 3 и 5-годишна възраст. Той създава положителни емоции и установява доверие между вас. Децата, които са прегръщани от родителите си, растат много по-щастливи.
Как да поддържате контакт с очите?
След като прегърнете детето, попитайте го как е минал денят му, какво интересно се е случило, какво е видяло, какво е направило. Разберете дали нещо го притеснява или безпокои и докато слушате разказа, поддържайте добър зрителен контакт. Не се обръщайте настрани и не отскачайте в социалните мрежи за почивка. Трябва внимателно и без да осъждате да гледате в лицето на детето, докато то говори. То трябва да види и да почувства, че цялото ви внимание принадлежи на него.
Как да слушате детето си?
Много възрастни умеят да вмъкват несъществени забележки в разказите на роднини, приятели или колеги. В същото време част от разказа влиза в едното ухо и веднага излита от другото. В правилото на първите три минути подобно умение е излишно. Научете се да слушате активно детето, вниквайки във всичко, което то казва и запомняйте ключовите моменти.
Между другото, можете да се върнете към тях няколко дни по-късно, като си припомните за какво сте говорили. Така децата разбират, че наистина са чути, а не просто се съгласявате от учтивост. Основното е да не прекъсвате детето по средата на изречението, да не започвате да спорите и най-важното да не доказвате, че то греши.
През първите три минути просто слушайте внимателно: на момчетата и момичетата им е необходимо средно точно толкова време, за да разкажат за събитията от деня. Но след това можете спокойно да задавате въпроси, може би да поучавате и наставлявате, ако е необходимо. Просто се опитайте да се справите без викове и наказания, защото всички грешки могат да бъдат поправени. Покажете на детето правилната посока, така че то да може да поправи случилото се по негова вина. И се радвайте за малките му победи.
Психолозите са доказали, че правилото за първите три минути има благоприятен ефект върху установяването на контакт с децата. Децата, с които родителите разговарят всеки ден и се интересуват от делата им, растат уверени в себе си, лесно се сближават с хората и умеят да печелят.
А свързаната с възрастта тийнейджърска криза ще премине сравнително спокойно за тях. Поне ще знаете какво точно се случва в душата на "малкия възрастен". В края на краищата той със сигурност ще сподели с вас всичко, което се случва. Освен ако, разбира се, не забравите да приложите на практика правилото за първите три минути. То работи чудесно за хора от всички възрасти.
НАЗАД