След първата годишнина настъпват големи промени в любовните отношения на двамата партньори – някои към по-добро, други към по-лошо…
Чудили ли сте някога (в началото на връзката ви) как биха изглеждали взаимоотношенията след 12 месеца на съвместно съществуване и какво всъщност неизбежно ще се променя през тях? Следните няколко точки показват най-често срещаните промени, които настъпват в едно едногодишно, а и като цяло в едно по-дълготрайно партньорство:
1. Някогашните му симпатични странности вече ви се струват изключително досадни
Неговият толкова сладък начин, когато стои пред отворената врата на хладилника и отпива прясното мляко от картонената опаковка (да, от самата опаковка) – след известен период от време вече не ви се струва толкова симпатичен и дори ви дразни до лудост. Толкова ли е трудно да използва чаша?! И определено мустачките от мляко и петната по дрехите от него НЕ са никак секси!
2. От любовници до най-добри приятели
Секс всеки ден? По няколко пъти? Това е било едно време, назад в миналото. След една година в повечето връзки любовният живот не стои на преден план (разбира се, може да продължи да бъде също толкова редовен и вълнуващ). Лудото влюбване е прераснало в силна любов и приятелство – партньорите се превръщат в най-добри приятели, които се познават толкова добре, че биха могли да завършат изречението на другия и ясно да показват своята интимна близост не само във физически, а и в духовен аспект.
3. Да впечатлим и изненадаме любимия? Уви, все по-рядко срещано явление…
Тъжно, но истина: след една година човек не прави толкова често всички онези романтично-еротични изненади, които в началото на връзката са били част от нормалното ежедневие. Да подготвим романтична вечеря на свещи, да облечем секси бельо, да очакваме половинката си само по парфюм и с много страст и желание? Всички тези сладки неща, с които сме се опитвали да впечатлим и зарадваме нашия любим, се случват все по-рядко и по-рядко… Не се броят специалните поводи и празници.
4. Имам ли нещо между зъбите…?
Който иска да знае дали има заседнал спанак между зъбите са, не е нужно да тича към огледалото в банята и да се надява, че любимият му не го е видял – след достатъчно съвместно съжителство и цялостно себеотдаване, по този въпрос съвсем спокойно се обръщаме към партньора си.
5. Любовна игра? Какво е това?
Каквото преди година все още е било съвсем нормална част от сексуалните ви забавления – бавното събличане, повечето целувки, загатващи и предразполагащи към разгорещен секс, в един бъдещ момент (може по-рано или по-късно от първата годишнина) се размива и сексът сякаш се превръща в турбо версия на всичко това. Предварителната игра често отпада от любовния на живот заради натовареното ежедневие, стреса и притесненията, които ни съпътстват.
6. На отворена врата
Докато единият се къпе, другият ползва тоалетната, за да облекчи физиологичните си нужди. Да, след първата година масово са паднали и последните задръжки...
7. Хайде да излезем някъде!
„Да излезем навън? О, не, скъпа/скъпи, нека си останем вкъщи, да се настаним удобно на дивана и да гледаме филм!”. Просто липсата на каквото и да е желание за социално общуване прави отношенията по-мързеливи и засилва желанието за прекарване на вечерите в гледане на телевизия, а не в някоя дискотека или клуб. Какво да търси там един обвързан човек?
Малък съвет: Хубаво е всеки да отделя подобаващо време за приятелите и близките си и понякога да си позволява малко разнообразие на някое по-шумно и парти място.
8. Кой се изпусна?
Ако до преди няколко месеца толкова неудобният въпрос за „пръцкането” ви се е струвал ужасяващ, сега изведнъж дори ви изглежда малко смешно и забавно: Кой от двамата беше? Упс, аз!
9. Пълна искреност
"Не, мили, по-добре не обличай тази блуза – тя подчертава тлъстините ти!”. Естествено, може да използвате и по-мили думи като „несъвършенствата ти” или „коремчето ти”.
10. След-любовна-игра
Отминали са дните, когато двамата лежите, щастливо прегърнати и задоволени след дълги еротични ласки, чудейки се какво си мисли другият и дали наистина му е харесало толкова, колкото изглеждаше в кулминационния момент… В мото се превръща „незабавно да напуснем местопрестъплението” и всеки се връща към предишното си занимание.