Какво се случи с нея, след като каза "Сбогом"

Неотдавна прочетох една статия за това, което се случва, когато един мъж се раздели с приятелката си и това беше най-жестоката статия, което бях чела от дълго време. Разказваше се за това, как я е наранил и унищожил самото й същество. Разделите съсипват хората. И накрая боли и то много. Но какво се случва, когато я напуснеш и тя види положителното в твоето „сбогом“?

И затова ще ти разкажа какво се случи, когато я остави.

Тя те обичаше с цялото си сърце, но все пак не можа да направи достатъчно, за да те задържи. Когато болката избледня и тя започна да вижда ясно, стана по-силна. Още по-благодарна на живота. И по-внимателна към себе си от всякога. Тя започна да живее живота си с грижа за себе си и се отдаде на всичко, което я прави щастлива.

Когато ти си тръгна, тя престана да се доверява на другите толкова много и започва да се доверява повече на себе си. Не така, че никога повече да се довери на мъж, просто започна да разчита повече на себе си, а не на другите, които я манипулират с мислите и мненията си. Тя се постара да се опознае по-добре от всеки друг и най-накрая спря да се съмнява в себе си. И се справи повече от отлично.

Когато ти си тръгна, тя отвори сърцето си, за да получи всичко, което Бог трябваше да й даде. Тя знаеше, че Той е имал план, но не вярваше в него. Сега вярва напълно и сърдечно отива където и да я води. Божият план и воля за нея са по-велики от всичко, което може да си представи. Дори когато мисли, че той не слуша молитвите й, тя знае, че Той се грижи за нея. Вече живее живота си без притеснение и стрес, защото знае, че ще я пази. Благодаря ти, че я приближи до Бог. Ти си тръгна и той дойде.

Когато ти си тръгна, тя започна да се възприема по коренно различен начин. Докато ти търсиш следващото хубаво момиче, тя се ангажира със себе си. Започна да влага повече енергия и усърдие във всичко, което прави и да си поставя нови цели, за които преди не осъзнаваше, че може да постигне. Започна да се вижда точно такава, каквато е – малък смел боец ​​със сърце на лъвица, който няма да позволи на никого да го нарани. Започна отново да обича луничките си, гърдите си, всяка част от тялото си. Прегърна не само това, което харесва в себе си, но и недостатъците си. Най-накрая започна да разбира и обича това, което я прави такава, каквато е. Благодаря ти, че й помогна да разбере, че не се нуждае от някой друг, за да осъзнае всичко това за себе си.

Когато ти си тръгна, тя беше свободна. Направи нещата, които искаше да направи и видя местата, които искаше да види. И когато нещо е смешно, се смее. С глас и всичко. Тя се отвори към нови приятелства и си позволи да се доближи до хората и да научи повече за тях. И за пръв път от доста време тя знае, че ще бъде добре. Всичко ще е наред, защото продължава да намира парчетата от себе си и да става все по-силна. Благодаря ти, че затвори вратата към твоето сърце, за да се отворят много други.

Когато ти си тръгна, я нарани. И то много силно. Но тя отказа да се съсипе. Знаеше, че има нещо положително в това „сбогом“ и знаеше, че трябва да го намери в себе си. И го направи. Тя все още те обича. Но се отказа от идеята за теб и нея. Така че, когато ти си помисли, че ще се съсипе, защото си я лишил от присъствието си, не можеше да грешиш повече. Та ти й помогна да разцъфне. И за това ти е благодарна, защото цветята са предназначени да цъфтят.