Карл Юнг: "Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители"

Карл Густав Юнг е една от онези гениални личности, които не се ограничават единствено в правенето на едно нещо. През целия си живот той търси и изследва истината за нещата от живота, бродейки из дълбоките недра на човешката душа. Така, освен с психоанализа, Юнг пише за религия, алхимия, митология, сънища и антропология. Юнг съставя и теория за 4 фази на човешкия живот. Ето и кои са те:

1. Етап на атлета

Този период в живота на човек започва от юношеството. Тогава се интересуваме от външния си вид, начина, по който тялото ни изглежда, от това как се обличаме. Можем да останем в продължение на часове пред огледалото. Легендата за Нарцис описва това състояние. Обичаме да се състезаваме, но победата не е "въпрос на живот и смърт". Както казва основателят на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен: "Най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш, тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш”.
На тази възраст търсим нашата половинка в живота, изживяваме първите душевни трепети и първите разочарования.

2. Етап на война

Това е периодът, през който ние вече сме създали собствено семейство, за което трябва да се грижим и имаме професия, в която се олицетворяваме.
Егото ни е укрепнало и е взело юздите в ръцете си. Тук егото ни би могло да се охарактеризира с шест "вярвания":

1. Аз съм това, което правя (моята професия);

2. Аз съм това, което имам (моите притежания);

3. Аз съм това, което другите мислят за мен (моята репутация);

4. Аз съм отделен от другите;

5. Аз съм отделен от това, което липсва в живота ми;

6. Аз съм отделен от Бога.

По време на този етап е от съществена важност да определим целите, които искаме да постигнем. Именно сега започва истинската борба в живота ни, началото на зрелостта на индивида. Време е да преосмислим живота си и да се вземем в ръце, за да постигнем желаното и да открием отговорът на най-важния въпрос, а именно "Защо сме на тази земя?".

3. Етап на общественика

Когато фазата на война е към своя край, ние трябва да отговорим "Какво сме направили за другите?". Вече не са важни личните постижения, а по-скоро това какво сме допринесли за живота на околните. Този етап често бива свързван с родителството, с желанието за предаване на завет, на уроци за живота на бъдещото поколение. Накратко казано, това е преломният период, в който от получаващи се превръщаме в даващи. Докато преди девизът ни е бил "Дай ми, дай ми...", сега той става "Как мога да служа?".

4. Етап на духа

Това е последният етап от живота, когато осъзнаваме и научаваме повече за това, което сме получили в живота си - било то пари, власт, слава или постижения. Той настъпва за сравнително малка част от хората. Когато се пробуди за истинската си същност, човек осъзнава, че е нещо повече от тялото си, от притежанията си, дори от ума си. Идва до осъзнаването, че е духовно същество с човешки преживявания, а не човешко същества, които имат духовен опит. Тази фаза се характеризира с чувство на излизане от собствения ум, фокусирайки се отвъд това, което ни очаква.

НАЗАД