Кърменето и нещата, за които никой не говори

Майките често се оплакват от безкрайния цикъл на кърменето, който се завърта в рамките на 24 часа. Чували сме за какви ли не истории – болка, липса на достатъчно кърма за бебето, умора...

Но никой не говори за нещата, които се случват, когато приключим с този процес – тъга, потиснатост и дори депресия. Някои жени дори не усещат как се промъква тихата депресия, след като отбият малкото създание. 

При мен тъгата дойде като абсолютна изненада. Реших да спра да кърмя сина си, когато стана на 7 месеца. Започнах да използвам попма за кърма и няколко седмици се чувствах напълно добре, защото нямах колебания относно решението си.

Но тогава дойде и тя... Вината... Почувствах се виновна, че съм спряла. Бях абсолютно съсипана, че не можех да се наслаждавам на тази връзка с детето си. Беше едва доловимо чувство, но знаех, че нещо не е наред. Въпросът е, че не можех да определя какво точно се слуваше с мен. Тогава започнах да търся информация и други майки, които се чувстват по този начин.

Попаднах на статия, която си спомням, че бях чела още преди да забременея. Оказа се, че значителен брой майки изживяват именно тази тъга от „отделянето“ от детето си. Колкото повече търсех, толкова повече информация откривах.

Мили майки, това което ви се случва, е нещо съвсем естествено и очаквано.
Най-инетересното е, че не открих никаква медицинска информация, която да потвърждава и обосновава подобни усещания, след отказ от кърменето.

Единственото обяснение бе в рязката хормонална промяна, която се получава в женското тяло. Очаквана е, точно в този период от живота на вашето бебе. Причината се крие във факта, че това е първият момент, в който детето ви започва да прави малките крачки към някакъв вид самостоятелност. Колкото и минимална да е тя, е нормално да ви повлияе. 

Чисто физическото обяснение на въпроса е, че при кърмене се отделя много от хормона окситоцин, който прави майките щастливи. Дори когато чувствата на тъга не са толкова силни, че да предизвикат депресия, те все пак съществуват и се проявяват при 80% от кърмещите майки.

Съветите, които лекарите дават, са носечни към това да концентрирате вниманието си към други, нови дейности с вашето дете, които ще ви носят радост. Съсредоточете се върху тях.

Самата аз започнах да се чувствам добре след седмица. Но ми се искаше да знам предварително, че кърменето ще ми липсва. Че връзката с Бебчо ще ми донесе тъга. Може би тогава щях да се справя по-лесно и бързо.

Сега знам, че с второто ми дете ще бъде коренно различно! Защото вече ще знам какво ще ми предстои!

НАЗАД