Кое бихте предпочели: да обичате повече и да страдате повече, или да обичате по-малко и да страдате по-малко? Според мен накрая това е единственият истински въпрос.
Вероятно ще изтъкнете – и то основателно, – че въпросът не е истински. Защото нямаме такъв избор. Ако имахме, щеше да го има и въпроса. Но в случая нямаме. Кой може да контролира силата на любовта си? Контролираш ли я, значи не е любов. Не знам как се нарича, но не любов.
Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо – безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже...
Мисля, че паметта се отличава с друга истинност... Паметта пресява и подрежда според изискванията на припомнящия си. Имаме ли достъп до алгоритъма на нейните приоритети? Вероятно не. Допускам обаче, че тя подрежда нещата съгласно важността на онова, което помага на притежаващия спомените да продължи напред. Затова личният интерес диктува първо да изваждаш на повърхността по-щастливите спомени...
Откъс от "Единствената история", Джулиан Барнс
НАЗАД