Възпитанието, за съжаление, не може да мине без наказания, тъй като само те ти позволяват да утвърдиш границите на позволеното. Въпросът в случая е как да намерим златната среда, в която да не прекалим, но и да не проявим излишно лекомислие. Кое наказание се счита за „добро”, основателно, полезно?
Представете си, че дъщеря ви остава без дългоочаквания десерт, защото цяла вечер се заяжда? Взимате телефона на сина си, защото не спира да си чати с някого, вместо да се подготвя за контролното по математика? Постъпвате правилно! И не бива да изпитвате чувство на вина за това. Ако чувството на вина ви разяжда, то помнете, че само с помощта на наказания и забрани вие може да очертаете границите на позволеното. А това е част от дълга ви като родител. Отсъствието на забрани и наказания за нарушаването на правилата може сериозно да увреди разбиранията на едно дете или подрастващ.
Родителят е длъжен да обясни на детето какво е позволено и какво не, още в ранна детска възраст, когато е на 10-12 месеца и започва свободно и самостоятелно да се предвижва и разбира всичко казано. Първо, заради безопасността. Надали на някой родител би му дошло на ум да разреши на детето си да излиза само на балкона, за да си играе. Второ, това е важно за психологическото му развитие, тъй като без тях детето ще израсне с убеждението, че може да прави всичко, което пожелае, без да се съобразява с околните.
Когато наказвате детето, в никакъв случай не го излагайте през околните и се старайте да съхраните уважително отношение към него. Недопустимо е умишлено да го унижавате, да го пляскате, да се присмивате над това, което върши. Не пребягвайте и не се ръководите от принципа „Око за око, зъб за зъб”, тъй като по този начин само ще провокирате детето си да копира този модел на поведение. Никога недейте да заплашвате детето, че заради дадена негова постъпка ще спрете да го обичате.
Доброто наказание е това, което самите родители смятат за справедливо!
Много родители се боят, че когато наказват детето си, те го подлагат на психологическо насилие. Но наказанието не е насилие! Това е начин, който потвърждава важността на установените и разяснени пред детето правила и забрани, а също и необходимостта от тяхното спазване. Не забравяйте, че семейството е проекция на обществото, за чиито механизми на функциониране детето трябва да узнае първо в семейна среда. В противен случай в бъдеще детето ви ще е фрустрирано и наплашено от действащите в него ограничения, реакцията на околните и от собствените си неосъзнати импулси. Правилното наказание е онова, което родителите сами могат да издържат, защото го смятат за справедливо, съответстващо на възрастта на детето и на сериозността на провинението. Само при това положение, дори и да протестира външно, вътрешно детето ви ще знае, че така е справедливо.
Степента на наказание трябва да съответства на сериозността на провинението!
Ограниченията са важни, но те трябва да оставят възможност за преговори. Коригирайте наказанията, в съответствие със сериозността на нарушението, особено по отношение на тийнейджърите. Например, ако дъщеря ви се прибира вкъщи след полунощ, а е трябвало да си дойде час по-рано, то първо обсъдете с нея каква е причината да закъснее с час. Според отговора определете степента на наказанието – дали просто следващия път да трябва да си дойде с час по-рано от позволеното по принцип или пък е по-добре да я накажете да не излиза никъде цяла седмица. Ако се е прибрала призори, без да се обади, то това е провокираща постъпка и поставя под съмнение родителския ви авторитет. Тук наказанието трябва да е по-сериозно.
Не забравяйте, че наказанията са начин да дадете възможност на детето да постъпи различно следващия път при подобна ситуация. Ако детето е разбило или счупило нещо, то трябва да почисти или да се опита да го поправи. Ако къса книжките, то трябва да ги скриете някъде, където детето не може да ги стигне. Ако е обидил с думи или постъпки някого, то трябва да отиде и да се извини. Децата, които са нарушили някое от правилата вкъщи, не бива да се лишават от онези неща, които са необходими за здравето и пълноценното развитие – храна, спортни или музикални уроци. Забранете им за определен период от време удоволствието да гледат телевизия, да играят на компютърни игри или да излязат с приятели на кино. Наказанията трябва да започнат веднага след провинението и задължително да са ограничени във определени рамки от време, в противен случай губят своята ефективност.
НАЗАД