Миг преди Тя да хлопне вратата след себе си,
една, само една дума взривява тишината...
Неимоверно жестока и носеща болка,
желана и чакана, но...
закъсняла.
Една дума,
която можеше да промени нещата.
Но... можеше. Преди. Сега вече е късно...
" Остани "...
Рязкото движение, с което затваря вратата,
не оставя никакви съмнения,
че вече е решила...
Окончателно.
И безвъзвратно...
Че вече се е променила.
Просто една жена си отива...
Завинаги...
Автор: Неизвестен
НАЗАД