С моя съпруг стояхме и пиехме кафе в едно кафене.

Той беше млад и красив, а аз го обожавах! Бях облечена със старото си палто, което ми вгорчаваше живота. Заради него бях развила комплекс за малоценност. Ненавиждах го и то не само, защото не топлеше, а и защото ме загрозяваше. 

Заведението, в което бяхме, бе евтино, а кафето, което пиехме - безвкусно.

Мечтаех си как един ден ще пием ароматно кафе в някой изискан ресторант след вечеря, а аз ще бъда с новото си, модетно палто. В този момент помня как съпругът ми ме наблюдаваше със сияещ и изпълнен с любов поглед, без да има и най-малка представа защо съм тъжна. 

... Той умря млад, аз останах сам сама.

В продължение на остатъка от живота си, бях посетила толкова много и различни кафенета, облечена с модерни палта.

Но него го нямаше... 

Днес, често си спомням този миг от живота си... Миг, в който имах всичко, но вкопчвайки се в идеята за материалните неща, аз всъщност не осъзнавах какво притежавам. 

Автор: Елена Рог


Виж още:

Научих...
Благодарна съм за живота си сега и завинаги!
Няма да е все така!