Когато искаш време да си сама, докато някой говори, не означава, че не ти пука за това, което казват, а просто се съмняваш в себе си.
Когато си търсиш причини да останеш, но има стотици, за да си тръгнеш и не можеш да произнесеш "Обичам те", и това да те накара да останеш, любовта не е това и тук тежестта на двете думи не е същата.
Когато тялото ти се разпада, стресът го владее и нямаш сили, как намираш енергията, за да си тръгнеш, след като си потъпкан? Как намираш мотивация да се обичаш?
Никога не съм била добра в разделите. Винаги предпочитам да се боря за нещата, които обичам, докато другият спре да го прави и се предаде. Готова съм на големи саможертви. Свикнала съм да ме напускат и това се е превърнало в много лош навик. Обичам да гледам хората и да си ги представям в най-добрата им светлина. Харесва ми да вярвам, че любовта винаги печели и как всеки, в който се влюбя е Единственият.
Това прави любовта толкова сложна. За теб един човек може да е всичко, може да е този, който искаш да виждаш сутрин, с когото да заспиваш вечер, светът ти и бъдещето ти. Това е сложното в чувствата - вярваш в нещо, в което не знаеш дали и другият вярва. Не означава, че те не са се или не се чувстват така, но мога да ти обещая, че не е по същия начин. Няма да се влюбят в теб, когато ти го направиш.
Любовта прилича много на два кораба в морето, които понякога се засичат, а друг път - не. Въпросът е: Ако искаш да си тръгнеш, как да го направиш, когато минаваш покрай един и същи кораб, но той не е настроен, както ти към него?
Може би е време да опиташ нещо ново.
НАЗАД