Eдна истинска история за силата на майчината любов. За силата на вярата. За силата на човешкия дух...
"Лекарите ми казаха, че никога повече няма да ходя. Майка ми каза, че ще ходя. Повярвах на майка ми. - Уилма Рудолф
Искам да ви разкажа за едно момиченце, родено в много бедно семейство в една колиба в най-затънтената част на щата Тенеси. От 22-те деца в семейството тя била двадесета, недоносена и с крехко здраве. Съмнително било дали въобще ще оживее. Когато била на четири години, изкарала двойна бронхопневмония и скарлатина - смъртоносно съчетание, което я оставило с парализирано и напълно негодно ляво краче. Наложило се да й сложат желязна шина. Но въпреки това тя имала късмет, че майка й не я изоставила и постоянно я насърчавала.
Та същата тази майка казала на дъщеричката си, която била много будно дете, че въпреки шината и парализирания крак, тя можела да постигне в живота си точно това, което пожелае. Казала й, че й трябват само вяра,упоритост, смелост и несломим дух.
И така, на девет години, момиченцето свалило шината и направило онази стъпка, която лекарите й били предрекли, че никога няма да направи. След четири години тя вече имала ритмична походка, което според медицината било истинско чудо.
След това момичето си наумило да направи нещо невероятно - пожелала да стане най-голямата бегачка в света. Как така,какво всъщност иска да каже - бегачка с този крак?
На 13 години се записала да участва в състезание. Класирала се последна - много далеч след другите. В гимназията участвала във всички училищни надбягвания и всеки път се класирала последна. Всички я съветвали да се откаже. Един ден обаче тя се класирала предпоследна. И ето че дошъл денят, когато спечелила състезанието. Оттам нататък Уилма Рудолф печелела всяко надбягване, в което участвала.
Уилма се записала в щатския университет на Тенеси, където се запознала с треньора Ед Темпъл. Треньорът Темпъл почувствал несломимия дух на девойката, видял колко голяма била вярата и вродения й талант.
Тренирал я толкова добре, че през 1960 година тя заминала за Олимпийските игри в Рим. Там тя се състезавала с най-голямата бегачка в света, германката Юта Хайне. До този момент никой не бил успял да победи Юта Хайне. Но набягането на 100 метра Уилма я победила. Победила я и на бягането на 200 метра. Уилма спечелила два златни олимпийски медала. Дошъл ред на щафетата на 400 метра. Уилма отново се изправила срещу Юта. Първите две бегачки в отбора на Уилма предали първи щафетата.Но когато третата бегачка предавала щафетата, била толкова възбудена, че я изпуснала и Уилма видяла как Юта поема напред по пистата. Невъзможно било някой да догони пъргавата и бърза като стрела девойка. Но ето че Уилма успяла да го направи!
Уилма Рудолф спечелила третия си златен олимпийски медал. Този ден тя влязла в историята като първата жена, спечелила три златни медала на едни олимпийски игри. А лекарите й били казали, че никога няма да проходи..."
Из "Пилешка супа за женската душа"
НАЗАД