- Оле, мило, ако знаеш вчера какъв документален филм гледах...
- Не знам, но имам усещането, че в следващия час ще ми го разкажеш около три пъти.
- Гледай си работата, нищо няма да ти разказвам. Чети си там вестника.
- Дай да го съкратим този скандал. Аз ще се извиня, ти няма да приемеш. Аз пак ще се извиня, ти отново няма да приемеш. Двадесет минути ще миеш чинии демонстративно и ще изпускаш вилици, докато отново не опитам да се извиня. Ще ми кажеш, че вече не ти се разказва и ще ме пратиш да вървя по дяволите. Аз ще се съглася с дестинацията и ще продължа да си чета. Тогава ти ще дойдеш, сякаш изобщо не сме се карали и ще започнеш да ми разказваш от средата, затова дай да пропуснем тази извратена форма на любовна игра. Разкажи ми, мило, какъв документален филм си гледала?
- Голям екстрасенс го раздаваш. Как не можеш да предвидиш и числата от лотарията, та най-накрая да сменим 20 годишната совалка?
- Аз ако мога да си позволя да сменя 20 годишната совалка, вероятно ще сменя и 40 годишната жена...
- МОЛЯ?!
- Нищо, мило! Разкажи сега за филма, че ми стана любопитно!
- Казваше се Популация и в него става въпрос за населението на някаква далечна планета на име Земя.
- Кой я обитава тази планета?
- Наричат се човеци и са много интересни индивиди.
- Не се и съмнявам, щом си тръгнала да ми разказваш за тях.
- Още малко ирония ще изтърпя и ще ти разкажа кратката версия за това как жена ти те простреля с бластер.
- Добре, давай сега сериозно. Разкажи ми за човеците. С какво се хранят?
- Едните са месоядни, другите вегетарианци, а третите вегани.
- Това ми звучи доста сложно. Да взема ли нещо да си записвам? Ще ме изпитваш ли после на материала?
- По тънък лед стъпваш, да знаеш.
- Та, кажи, мило, каква е разликата между всичките?
- Едните ядат всичко, другите не ядат месо, а третите ядат само неща, които са расли по дървета. В крайна сметка всички спорят помежду си кой е по-правилният начин за хранене.
- Според мен ти можеш не само да прецениш кой е най-здравословният начин, но и да сложиш окончателно край на спора им, ама уви... нямат удоволствието да те познават. Аз от друга страна имам тази чест, та сподели – кой би бил най-правилният начин да се храня, ако бях човек?
- Няма такъв. Там каквото и да хапнеш, все е бъкано с най-различни химикали и отрови. Уж имат някаква си „био“ храна, която не е толкова вредна, но не съм убедена до колко става за ядене.
- Чакай сега, кой им пълни храната с отрова?
- Сами го правят.
- Е, чакай още малко, защо си тровят храната сами?
- За да я произвеждат по-бързо, да издържа повече, да е по-вкусна, да изкарват повече пари.
- Ясно. Последният да затвори вратата. А като ги изкарат тия пари, какво толкова ги правят?
- Ами, купуват си айфони, таблети, маблети и всякакви такива екстри. Обаче след половин година тези неща са остарели модели и не им вършат работа. Знаеш ли кое е тъпото
- Ми, не, аз не съм гледал филма. Кое?
- Че покрай тази замърсена храна се разболяват, а реално с въпросните пари не могат да си купят здраве. Страшни кретени са. Сякаш се опитват да видят сметката на цялата планета.
- Разкажи ми още за тях.
- А! Нали не ти беше интересно?
- Кой ти каза, че ми е интересно? Нали се сещаш как понякога сменяш каналите и попадаш на толкова глупав филм, че чак се заглеждаш?
- Ледът под краката ти се пука, а отдолу те чака много студена вода
- Е, не съм казал, че не ми е интересно. Не казвам и че ми е интересно, но може да продължиш.
- Онзи, който прави филма доказа, че всъщност парите не са най-важното нещо, защото имало човеци, които били толкова алчни, че колкото и да имали, никога не били щастливи.
- А кой го прави този филм?
- Някакъв млад журналист, който живее от много години под прикритие на Земята.
- Браво, а име има ли си, или и по паспорт се казва „млад журналист“
- Нали осъзнаваш, че ще страдаш за всичките ти шеги?
- Разбира се. Напълно съзнателно приех тази клауза, когато започнах да живея с теб. Та, кажи, мило, как се казва този журналист?
- Джорджано. На Земята се преструва на музикант.
- Не съм го чувал, но се надявам сега да не тръгваш да пееш някоя негова песен.
- Много смешно. Знаеш ли какво още?
- А, то още ли има? Колко е бил дълъг тоя филм, ебаси...
- Човеците са толкова кръвожадни, че откакто съществуват, постоянно воюват и се избиват един друг. Могат да намерят причина да презират всекиго. Избиват се дори заради цвета на кожата си.
- Това вече не ми се струва реално. Да не е било от някой трейлър на филм по време на рекламите и да си се объркала?
- Е, казвам ти!
- Искаш да повярвам, че човеците се избиват един друг, защото не са с еднакъв цвят на кожата? Само заради това?
- Да!
- Добре, де, обясни ми по какво се отличават?
- Устройството им е еднакво. Всичките са торби с кокали, различаващи се единствено по пигментацията на кожата. Ама те не го виждат така. За тях е напълно основателна причина за омраза.
- Супер странно ми се струва.
- То ако мислиш, че само това им е странното...
- Какво друго?
- Запалих ти интереса, а?
- Направи си сметка колко скучно ми е било да чета вестника...
- Ще ти го върна тъпкано..
- Стига де, не съм се оженил за теб заради страхотното ти чувство за хумор, но не бъди такава сухарка. Слушам, мило, какво друго ще ми споделиш за тях?
- Изключително завистливи са. Способни са да завиждат на някого дори за неща, които не искат за себе си. Ей така, напук. Да не ги има и той
- Звучат като много приятни същества!
- Ама моля ти се, не можеш да си представиш какво его имат! Някои се взимат толкова насериозно, че дори вярват, че притежават части от планетата, нищо, че те в най-добрия случай живеят по 80-100 лета, а тя съществува от 4 милиарда години. А пък други смятат, че са сами във вселената, макар учените им да имат представа за истинския й размер.
- Ти сигурна ли си, че си гледала документален филм, а не някоя черна комедия?
- Естествено, че съм сигурна
- Ама всички човеци ли са такива?
- Е, не всички, разбира се. Има и добри човеци, но май лошите са повече. Джорджано казва във филма, че всяко едно същество носи в себе си и добро и зло, просто понякога едното е по-силно изразено от другото.
- Колко дълбока мисъл само! Ако ми беше хрумнала на мен, щях да започна да я отпечатвам на фланелки и да мога да си позволя да сменя старата...
- Кое старо би подменил?!
- Совалката ни, мило! Ти си толкова прекрасна, че не бих те сменил и за 18 годишната твоя версия, защото с времето ставаш все по-хубава!
- Ех, че си сладкодумец. В такива моменти си спомням защо успя да ме излъжеш на времето.
- Не си спомням как и защо аз се самоизлъгах, но няма значение...
- Хайде стига глупости вече! Филмът беше много хубав и хората наистина са ужасни, обаче ако знаеш, мило... Каква красота има на тази планета! То са планини, морета, плажове, гори, някакво място на име Слънчев Бряг! Бедна ти е фантастиката какви пейзажи има!
- Това всичко е почти на ръба да бъде вълнуващо, но нали ми го разказваш просто ей така, да си чешеш езика? Моля те, кажи ми, че не си направила резервации да ходим там!
- Заминаваме след седмица. Казах ти, че шегичките ще ти излязат през носа.
НАЗАД