Нямам те. Чаках те. Исках те. Разкрих ти се. Показах любовта си. Не ме потърси. Не ми се обади. Не ми писа. Нито съобщение, нито звук. Нито поздрав. А времето минаваше. Нямах те. Нямам те. Време е – да спра. Да те преодолея. Да продължа – да живея. Време е да се освободя, да повярвам, че животът е пред мен и точно сега, точно тук, точно в този момент ме очаква нещо вълшебно, трябва само да се пусна от една илюзия, от една мечта, от една любов, несбъднала се – прекалено дълго!
Моля те, спомен мил и скъп – отиди си, моля те, любов, необяснима, несподелена - напусни ме. Моля те, образ недостижим – нека сърцето ми не страда вече. О, как жадувам за себе си преди теб! Преди да те срещна. Не искам да пиша за теб, не искам да мисля за теб, не искам да те виждам. Това не е обяснения в любов, това не е вик, не е зов, не е отчаян опит, това е моето сбогуване...
Да ти пожелая да си щастлив в своя свят. Да те изпратя с усмивка, и с поглед отправен към бъдещето, към моето бъдеще, без теб! Защото те нямам, защото не ми отвърна, защото си с друга, защото тя също те чака. Бъди с нея, бъдете щастливи. Както казах, това не е копнеж за любов, това е молба към мен за раздяла … с една мечта, с една измислена любов … и този път изборът е мой!
Красива любов беше, за мен, в мен, в моето съзнание, в моите мисли, в моето сърце! Благодаря ти, че ме накара да разбера колко силно мога да обичам, колко дълго мога да чакам, колко мога да се старая да съм красива за теб! Да съм най-добрата за теб! Колко мога да се боря – за твоето внимание. И колко упорита мога да бъда, дори без капка надежда, дори без твоят стимул! Но сега вече ми е леко, защото се отказах. Другата също те заслужава. Може би на нея можеш да дадеш това, което на мен не успя! И аз не успях да ти дам, защото ме отблъсна! Логично – новата любов отстъпва в битката с познатата любов, със старата любов, доказала се във времето!
Не ни е било писано. Не ни е съдба. Другата е твоят живот! И аз вече нямам проблем с това! Нямам те. Нямах те. Исках те. В минало време. В бъдеще време – далече си от мен, но този път, не от очите, а от сърцето… Пожелавам ни щастие – поотделно, всеки сам за себе си… различни са нашите светове...
P.S. Когато любовта не се сбъдва прекалено дълго – откажи се, не е твоята любов!
Автор: Теди Андреева
НАЗАД