Когато любовта остане, нещо в теб спира да се бори. Когато любовта остане, сърцето затаява дъх, а съмненията изчезват. Освобождава се от цялата тежест, която е понесло. Когато любовта остане, нещо тихо шепне вътре в теб, че е време да се успокоиш.
Когато любовта остане, разбираш защо е трябвало да боли. Защото предишната любов е трябвало да направи дупка в сърцето ти, за да има място за човека, който в крайна сметка ще я изпълни. Когато любовта остане, забравяш за всичко, за болката, за всяко притеснение.
Знам колко е тежко да бъдеш наранена от човек, който би трябвало да се грижи за теб. Познавам страха. Защото, когато любовта остане, в началото е трудно да повярваш, че тя наистина те е избрала. След всичкото това време нещо толкова сложно и тежко изведнъж става просто и леко. След години на молитви, надежда да получиш това, от което се нуждаеш, от хората, които трябва, но не са го направили, откриваш любовта, за която копнееш, която вярва в теб.
Знам, че е трудно, когато всяка частица в теб познава болката и е била наранена, погазена от онези, които никога не са се научили как да те обичат. Нужно е да повярваш в тази любов така, както тя вярва в теб. Трябва да й се довериш.
Защото, когато любовта остане, единственият начин да я изпиташ и то истински, е да я оставиш да те превземе. Трябва да й се довериш, да й дадеш всичко, което поиска. Когато любовта остане, трябва да си ѝ вярна, Трябва да й се разкриеш. Тя ще бъде винаги до теб. Не можеш да избягаш от това. Трябва да повярваш, че в такъв случай любовта е различна, че този път любовта е правилна.
НАЗАД