"Какво бях за него? Как ме наричаше, когато хората питаха коя съм или с кого ще бъде в събота вечерта? За мен той беше моята половинка." Да, не бяхте напълно „официални“, но след 9 месеца заедно, споделени вечери и срещи, някак си забравяш за „етикета“. Започваш да свикваш с тази рутина, но преди да осъзнаеш вълнението се променя и желанието да прекарвате време заедно става по-малко важно – не за самата теб обаче. Защото за теб, той е твоето гадже. Но когато часът на истината настъпи осъзнаваш, че то всъщност не е твое гадже и никога не е мислел така. "Тогава как ме е наричал? Каква съм била за него?"
Едно от най-трудните неща е, когато връзката приключи преди да си готова... или чувството, че връзката свършва, а ти все още си ѝ напълно отдадена. Все още се будиш сутрин, развълнувана да пишеш на човека, когото обичаш, но той вече е решил какво иска, вече се е предал. Макар да го знаеш и да усещаш, че краят е близо, все още го обичаш. Като някаква катастрофа, от която не можеш да отмесдтиш поглед. Съобщенията ти са същите, но отговорите са по-малко и по-редки. Вкопчваш се във всяко малко нещо и ти се струва, че не познаваш човека, с когото си. Единственото, за което можеш да мислиш, са хубавите неща и е много тъжно, когато е имало само такива. Усещаш, че правиш всяко възможно усилие, за да може нещата да си останат такива, правиш предварителни планове, подготвяш му изненади, които ще го очерават и се опитваш да не развалиш всичко.
Има го чувството, че нещата вървят към своя край, но се вкопчваш в идеята, че може да бъркаш. Той е твоята скала и ти е върнал вярата в любовта.
Но краят ще настъпи, мило момиче. Ще боли и ще е тъжно. Ще бъде още една болезнена раздяла, след която ще искаш просто да се свиеш на топка и да се предадеш. Отново ще се регистрираш в сайтове за запознанства и ще опитваш да си върнеш онези 2 секунди безсмислено повдигане на самочувствието, но хората по тези неща искат само едно нещо от теб. Ще стоиш будна до късно в надежди, че той ще ти пише отново и макар и всичко в теб да крещи „НЕ ГО ТЪРСИ ПЪРВА“, ще го направиш. Ще изпратиш кратко безсмислено съобщение, но ако получиш отговор, ще си върнеш фалшивата надежда, а ако не го направи, ще се чувстваш още по-зле. Ще се питаш отново и отново защо това се случва. Защо сърцето ти е разбито отново?
Нямаме отговора но това, но ще ти кажем нещо – ти заслужаваш много повече от кратки съобщения, провалени срещи и „неангажиращи“ връзки. Приятелите ти не са ти ядосани, спри да си го повтаряш - те просто искат да ти помогнат, както ти си им помагала. Каквото и да правиш, не звъни на другото момче! Момчето, което всяко момиче си има, бягството от реалността, към което притичваш след всяка раздяла, защото е винаги необвързан и винаги е глупак. Знам, че си имала различни очаквания за бъдещето си, но нека ти напомня, че си млада. Достатъчно млада, за да имаш милиони идеи и да можеш да правиш каквото си поискаш с тях. Затова поеми дъх, вгледай се във всичко красиво в живота си и се дръж! Защото когато излезеш от това, ще си по-силна от всякога.
НАЗАД