Ето къде си - чувстваш се малко или много сломена. Ти отдаде сърцето си само за да се окажеш разочарована от нерешителността на любовта. Само за да се озовеш на място, което си си обещала, че никога повече няма да си позволиш да попаднеш.
И все пак ето, че си тук. (Сама.)
Само че този път си пораснала. Само че този път уроците от миналото ти текат във вените ти и те изпълват с благодарност. Защото сега знаеш, че опитът за обичане е много по-смислен от издигането на стени и криенето зад тях.
Защото сега знаеш, че опитите са по-полезни, дори и да не са довели до успех, от това никога да не си опитвала. Сега знаеш, че ние не сме острови; ние сме създадени, за да бъдем свързани.
И толкова голям растеж идва от тази уязвимост. Той произтича от доверието. Разбира се, няма гаранции, когато отдаваш сърцето си. Може би това няма да ти донесе щастлив край като от приказките и определено не е „нещо сигурно“.
Все пак това е правилното нещо.
Защото, когато останеш открита към любовта, можеш да изпиташ пеперудите, които идват с новата любов. Можеш да създадеш нова история. Ново начало, което да споделиш само с друго човешко същество. И това е красиво и специално по свой собствен начин.
Новата история прониква в костите ти и ти се усмихваш, защото се сещаш за времето, в което си казвала, че никога повече няма да допуснеш някого до сърцето си. С течение на времето, сезон след сезон, клетките на тялото ти се освобождават от това убеждение и любовта отново влиза в света ти. Изпълва те и те задържа, като ти осигурява отново топлина и онзи електрически заряд, който пробягва по цялото ти тяло, което отново те кара да блестиш и сияеш.
И така този път, когато любовта се сбогува, ти не изпитваш горчивина или гняв, не искаш да се затвориш отново и да издигнеш около себе си защитни крепости. Не, защото си работила твърде много, за да поемеш отново тази тежест.
Осъзнаваш, че разбитото сърце е просто възможност да пуснеш светлината навътре и да израснеш, да се развиеш. Това, любов моя, е най-лечебното откровение от всички.
И така стъпваш в непознатото, с един крак пред другия, вървейки с благодарност, изпълнена с любов и осъзнавайки, че любовта е винаги тук, вътре в теб.
(Защото да си сама не означава, че си самотна.)
Това е пътят към твоя растеж.
НАЗАД