Любовта е като наркотик. Тя може и да те събори.
Помниш ли първият път, в който си призна, че си влюбена в него? Мечтаеше за следващата ви среща и как би изглеждало бъдещето ви. Водихте странни разговори до късно.
Красотата на всяко начало.
4 часа сутринта и двамата сте изчерпали темите на разговори. Всяко малко нещо, което сте откривали един за друг, ви е карало да се влюбвате все повече. Любопитството ви е растяло. Всяка негова дума и всеки жест са карали сърцето ти да прескача, а ти тайно си се надявала, че той ще е Единствен.
Той може и да е.
Но с времето емоциите ви са се успокоили и си започнала да виждаш половинката си напълно, такъв, какъвто е. Във всяка нова връзка хората виждат в отсрещния човек единствено онова, което искат. Можем ли да кажем, че сме запленени? Не. Дали добрите черти унищожават лошите? Не. Истината е, че никой не е перфектен, а ти също си го знаела някъде дълбоко вътре в теб. Но си избрала да го обикнеш. Всеки има право да направи този избор.
Но любовта не е и лесна.
Докато връзката се разраства, искрата може да изчезне. Появява се онзи ужасен страх, че ще го изгубиш.
Толкова добре си опознала половинката си и се обвиняваш, че имаш вина за това, което се случва.
Не виждаш жестовете, не чуваш думите, които преди са означавали толкова много за теб.
Любовта изчезва, както всички други емоции.
А когато това се случи, не си тръгвай така.
Трябва ли да се бориш повече? Да останеш? Да си тръгнеш?
Помниш ли онзи момент, в който си призна, че си влюбена в него? Сети се за него и ще получиш правилния отговор.
В самото начало си знаела, че той не е перфектен.
Направила си своя избор, въпреки това, ти си избрала любовта!
НАЗАД