В часа по английски език до мен седеше едно момче. Наричах го "най-добър приятел", но всъщност исках да бъде нещо повече... Знаех обаче, че ме обича само като приятелка...
След часа той стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото го нямаше на училище. Подадох му я, а той ми благодари и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, толкова много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, беше ме срам...
11 клас
Звънна ми телефона, беше той... плачеше... Разказа ми как се е отчаял от любовта и колко разбито е сърцето му. Покани ме у тях, защото не искаше да бъде сам. Когато прекрачих прага на къщата и погледнах красивите му очи, пожелах да е само мой.
Решихме да гледаме филм, след което той си легна. Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, толкова много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, беше ме срам...
Последен клас
Ден, преди да си получим дипломите, той дойде при мен и ми каза, че приятелката му е болна и няма с кого да отиде на бала. Аз не ходех с никого, а в 7 клас си бяхме обещали, че ако и двамата сме свободни, ще отидем заедно на бала... като най-добри приятели. Отидохме и всичко беше перфектно. След бала ме изпрати до вратата на дома ми, мислех, че ще направи първата крачка, но знаех, че ме обича само като приятелка. Погледнах и видях усмихнатите му красиви очи. Каза ми, че тази вечер е била най-хубавата в живота му и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам много повече от неговото приятелство, толкова много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, беше ме срам...
Последният ден от университета
Постоянно го наблюдавах, наблюдавах перфектното му тяло, красивото му лице, усмивката... Когато излезе на сцената, за да си получи дипломата, не можех да откъсна поглед от него. Колко исках да го целуна, но не просто като приятелка. Точно преди да си тръгнат всички, той дойде при мен, и плачейки ми каза: "Ти си най-добрата ми приятелка. Благодаря ти!" ... и ме целуна по бузата, както винаги. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, толкова много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, беше ме срам...
Минаха години...
Бях на една сватба... Да, на неговата сватба... Вече се женеше... Чух как той каза: "Да". Наблюдавах как се женеше за друга жена... Нещо ме изгаряше отвътре, въпреки че исках да е щастлив ... трябваше аз да съм тази в бялата рокля. Вече беше късно, бяхме "само приятели". А как само исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, толкова много го обичах, но не можех да му го кажа, беше ме срам, беше твърде късно ...
Годините минаха толкова бързо...
В този момент съм пред гроба на най-добрия си приятел. Докато събирахме нещата му, намерихме дневника му от гимназията... Веднага го грабнах, а редовете, които прочетох, ме оставиха безмълвна...
"Гледайки я в очите, си пожелах да е моя. Но знаех, че тя ме обича само като приятел. Колко хубаво би било да знае, че искам много повече от нейното приятелство, толкова много я обичам, но не мога да ѝ го кажа, не знам защо, срам ме е, страх ме е да не я загубя... объркан съм. Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казала, че ме обича..."
А вече е прекалено късно...
Не знам дали ще споделите тази история с приятелите си, дали ще ѝ се присмеете или подминете с безразличие, но не забравяйте, че най-ценното, което имаме, са хората до нас и те имат право да знаят за чувствата, които изпитваме към тях ... преди да е станало твърде късно.
НАЗАД