Най-трудно е да се откажем от заблудите, в които сами се караме да вярваме. И най-болезнено. Но и най-належащо. Защото докато стоим при някого, който не е за нас, не можем да срещнем този, който е за нас. И защото докато измъчваме сърцето си отново и отново с предизвестени разочарования, не можем да му позволим да срещне любовта. Истинската. Споделената. Голямата.
Затова, ако знаеш, че е време да си тръгнеш, ако чувстваш, че не принадлежиш там, където си, ако не си щастлива, направи крачката. Обърни гръб на миналото. И прегърни бъдещето. Защото то те очаква. Както и човекът, който очаква да срещне и прегърне сърцето ти.
Надявам се, че следващите редове ще ти помогнат да го направиш. Защото заслужаваш да бъдеш щастлива. Защото заслужаваш да вземеш живота в ръцете си. Но най-вече, защото заслужаваш да излекуваш сърцето си...
Тръгни си от него не защото го искаш. А защото понякога хората, които искаме най-много, са тези, без които ще сме най-добре. Знай, че ще ти липсва... Знай, че ще помниш гласа му. Знай, че ще има моменти, в които ще копнееш за ръцете му. Знай, че няма да можеш да забравиш целувките му. Но знай, че пъпреки всичко, ще си добре.
Толкова е трудно да си тръгнеш. Докато не го направиш... И тогава разбираш, че е било най-лесното нещо на света. Време е да разбереш, че дадени хора могат да останат в сърцето ти, но нямат място в живота ти. По-добре е сама да разбиеш веднъж сърцето си, като си тръгнеш, отколкото да му позволяваш да го разбива отново и отново всеки ден, когато е с теб. Обичаше го толкова, че да се бориш за него. Сега е време да обичаш себе си и да се бориш за сърцето си. Бъди силна. Тръгни си. Вземи сърцето си обратно. Поеми по пътя си. И Ти обещавам, че ще те поиска. Но ти него вече не.
Скъпа моя, трябва вече да научиш кога е дошло време да обърнеш страницата!
НАЗАД