Преди вторият син на Мелиса Мийд да се роди, тя била изпълнена със страх и съмнения – ще може ли да го обича толкова, колкото и първородния си син Уилям?
„Плаках, когато Артър се роди. Да бъде тук при нас и да е здрав е всичко, за което мечтаехме.”
29-годишната англичанка ражда втория си син почти две години след смъртта на първородния ѝ син, който умира от сепсис през декември 2014 г.
„Когато бях бременна с Артър, бях твърде уплашена, за да си позволя да го обичам, защото обичах Уилям безкрайно много, а той ми беше отнет. Страхувах се, че ако го даря с любовта си, отнемам от тази, дадена на Уилям. Но когато Артър се роди осъзнах, че не отнемам любов, само я прибавям.”
Първото момченце на семейството умира, когато е само на 382 дни. Причината е сепсис – отравяне на кръвта, която всяка година убива 44 000 души във Великобритания и почти 500 000 в САЩ.
Заболяването често се пренебрегва от лекарите и не се диагностицира правилно, а се бърка с други по-леки проблеми. Най-трагичното в случая на Мелиса и Пол Мийд е, че синът им е можел да бъде спасен и днес да се радва на ролята си на батко.
Разтревожените родители няколко пъти звънели за медицинска помощ и отишли при няколко лекари, но всички те не разчели животозастрашаващите симптоми на Уилям.
Общо 15 фатални грешки са направени в случая на Уилям, което води до крайното му състояние – тежка пневмония и гнойно възпаление на единия бял дроб, които причинили фатален сепсис.
Родителите не могат да се примирят с мисълта, че един курс с антибиотици е можел да спаси Уилям. Вместо да позволят на гнева и мъката да ги съсипят, те решават да помогнат. Организират мащабна кампания, която да повиши информираността на обществото и да подобри медицинските услуги.
Засега са събрани над 160 000 паунда за каузата. Брошури са раздадени във всички болници и на всички родилки.
Мелиса имала серия от гинекологични проблеми, заради които единият ѝ яйчник бил отстранен. Младата жена дори не била сигурна, че може да има деца, затова Уилям бил истинско чудо за двойката.
Майката с мъка си спомня как се развива фаталното заболяване. Първоначално Уилям просто имал хрема и изглеждал малко блед, но в рамките на 6 седмици болестта му не отминавала, а се превърнала в тежка кашлица, придружена от чести повръщания.
Родителите завели детето си няколко пъти на лекар, но всички доктори им казвали, че Уилям е хванал вирус и състоянието му не е сериозно.
"Почивка и много течности", повтаряли лекарите.
В последните 24 часа на Уилям родителите му звънели няколко пъти на спешния телефон, на който се дават здравни съвети, посетили и спешен кабинет, но всички медицински лица им казвали, че не е нищо сериозно.
На сутринта майката влязла в стаята на Уилям. Било тъмно, защото щорите били спуснати, Мелиса поставила ръка на бузата на Уилям и тя била още топла, но той не помръдвал. Пипнала ръчичката му и тя била леденостудена... Уилям си бил отишъл. Родителите веднага се обадили за линейка, която пристигнала само за 3 минути. Медицинските лица се опитали да свестят Уилям, но напразно.
„Едно от най-трудните неща беше да напиша „бебешки ковчег” в Гугъл и да избера един за нашето дете. Трябваше да е хубав, достоен за него. Беше само 75 см, бял, с коприна. Нищо не може да те подготви за това да видиш детето си в ковчег.”
Тя и Пол не се стараели да имат друго дете, особено с проблемите на Мелиса, но в един от най-тежките моменти Мелиса разбрала, че е бременна. „Тежко ми беше, когато научих, че чакам друго дете, но си казах „Трябва да съм до това дете”. Чувствах, че предавам Уилям и в същото време ме беше много страх – не исках да се надявам.”
Артър веднага разсеял притесненията на Мелиса и тя го обикнала в мига, в който го видяла. Разбира се, присъствието на Уилям винаги ще витае в дома им и споменът за него няма да избледнее. От друга страна, кампанията на Мелиса ще спаси хиляди деца от същия край.
НАЗАД