Това е историята на един каменоделец, който от сутрин до вечер с пот на челото изкарвал прехраната си с къртовски труд в каменоломната...
Една вечер, останал съвсем без сили, мъжът хвърлил кирката си и въздъхнал отчаяно: „Ех, ако можеше да съм богат!"
И тогава се случило чудото! Желанието му се изпълнило. Мъжът изведнъж станал богат...
Не след дълго, в града, в който живеел бившият каменоделец, пристигнал царят със свитата си, която изпълнила с блясък главната улица...
„Ех, ако можеше да бъда цар", пожелал си нашият герой, гледайки златната карета на владетеля....
И ето че отново желанието му се сбъднало!
И бившият каменоделец, по-късно богаташ, а сега вече цар тръгнал на поход - от дете мечтаел да обиколи света. По време на пътуването обаче слънцето жарко напичало и дори златният купол на каретата му не можел да го спаси от жегата. Тогава мъжът си казал: „Ех, ако можеше да бъда Слънцето!"
Желанието му отново се изпълнило. И точно когато героят на историята ни си помислил, че няма какво повече да иска, закрил го облак. И Слънцето пожелало: „Ех, ако можеше да бях облак!"
Някогашният каменоделец се превърнал в облак, който изсипвал порои над близки и далечни места по света. Докато... една скала не се изпречила на пътя му. Дъждът от облака се изливал с всичка сила върху нея, но нищо не се получавало.
И тогава дъждът възкликнал: "Ех, ако можеше да бъда скала!".
И... както всички се досещаме, бившият каменоделец вече бил скала.
Само че, когато дъждът спрял, до същата тази скала застанал каменоделец с кирка в ръка. Започнал да удря с нея по скалата, а тя промълвила: "Ех, ако можеше да си бях останал каменоделец..."
Спомняй си тази история всеки път, когато си мислиш, че, за да си щастлив, трябва да си някъде другаде, да си някой друг... Спомняй си я и си напомняй, че е нужно просто да бъдеш себе си. И да обичаш живота си...
Автор: Неизвестен
НАЗАД