Вярно е, любовта изисква усилия. Изисква търпение. Изисква сила. Сила да признаеш, когато не си прав. Да поискаш прошка, когато си сбъркал. Да пренаредиш приоритетите си. Да бъдеш лоялен и отдаден.
Но има разлика между това да се бориш за нещо, което знаеш, че е твърде стойностно, за да му обърнеш гръб и да се бориш за нещо, което отдавна вече е мъртво.
Някъде дълбоко в сърцето си ние винаги знаем кога това вече не е любов. Кога е просто привикване, рутина, страх от промяната. Дори наранено его. Всичко друго, но не и любов. Знаем кога е просто гаранция, че няма да не останем сами.
Някъде дълбоко в сърцето си винаги го знаем,... но невинаги можем да си го признаем. Невинаги искаме да си го признаем. Защото това значи да осъзнаем, че е време да си тръгнем. А не искаме да го направим.
И вместо това даваме всичко от себе си, за да се убедим, че има смисъл да стоим. Че има смисъл да чакаме. А истината е, че любовта отдавна си е тръгнала от нас. Истината е, че просто ни е страх да потърсим алтернатива.
Затова се хващаме с всички сили за тази вече изчерпана връзка. И няма значение какво ни казва интуицията. Няма значение какво усещаме в сърцето си. Няма значение какво нашепва разумът ми. Стоим и се борим. Отчаяно. На живот и смърт.
Предпочитаме да останем в една връзка, която познаваме, дори ако това вече не е връзката, която искаме. Предпочитаме го пред това да излезем навън сами. И да рискуваме да бъдем наранени отново...
Това е нормално. Разбираемо. Това е част от човешката ни природа. В нас е заложено да търсим партньор, с когото да градим настоящето и бъдещето си. В нас е заложено да търсим прегръдките на другия, когато дълго време сме заспивали и сме се събуждали в ръцете му. В нас е заложено обаче и още нещо – да идеализираме другия и връзката си. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-бързо ще прогледнем.
Трябва да помним, че има разлика между това да се бориш за любовта и да я насилваш. Когато насилваш любовта, когато насилваш себе си да изпиташ нещо, това вече не е любов. Това е навик, който си си изградил. Лъжовен инстинкт за оцеляване.
Когато насилваш любовта, значи тази любов отдавна вече е в миналото.
Не забравяй: Когато губиш времето си да задържиш любов, която вече си е отишла, губиш възможността да се бориш за човек, който ще се бори за връзката ви заедно с теб. Пропускаш възможността да срещнеш Любовта.
Вярно е, изборът не е лесен. Но е изцяло твой.
Автор: Ким Куиндлен
НАЗАД