Да, понякога се чувствам самотна. Истината обаче е, че в тези моменти в съзнанието ми се прокрадва една щастлива мисъл, която винаги ми помага. Мисълта за теб!
Мисълта за теб е достатъчна да ме измъкне от всяка тежка ситуация. Тя ми помага да се справя с проблемите от ежедневието. Тя ме спасява от задушащавата тъга. Когато се чувствам самотна, просто трябва да те повикам в съзнанието си.
Мисълта за теб сякаш ме инжектира с адреналин, разпръсква радост и изпълва сърцето ми с щастие. Да знам, че аз съм целия ти свят, ме изпълва с невероятна енергия. Енергия, която расте със скорост, за която не съм и предполагала. Мисълта, че аз съм всичко за теб, ми помага да се чувствам невероятно смела.
Но трябва да призная, че точно колкото аз съм ти нужда, точно толкова ти си моята причина да живея. Ти можеш да ме накараш едновременно да се смея и да плача от гордост и възхищение.
Да си мисля за теб ми дава удовлетворение. Понякога се чувствам самотна, понякога дори се боря с безкрайна самота. Но начинът да преборя тези чувства, е просто да те призова в мислите си. Това винаги върши работа.
Мисълта за това, колко е важно да бъда в живота ти, ме кара да се чувствам лека като перце. Мисълта за страха, който чувстваш при мисълта, че един ден вече няма да съм близо до теб, ме изпълва с живот.
Така, без да осъзная, аз се превърнах в твоя свят и модел на подражание. Като такъв, аз трябваше да те насочвам, да следя развитието ти и да наблюдавам пътя, по който вървиш. Но също така трябваше да те науча да цениш свободата си и да ти дам независимост.
Ето защо още като малко бебенце, аз ти показах „картата“ на живота така, че да можеш да намериш по-лесно своя собствен път. Когато се чувствам самотна, избирам да мисля за всички тези красиви моменти, които споделяме заедно. Тези ярки и сладки мигове ме карат да се усмихна и в най-тежкия момент. Преглеждам тези мигове отново и отново.
Защото ти, малко мое безценно съкровище, си ми компания, дори когато те няма. Твоето невероятно излъчване ме придружава навсякъде. Любовта ми към теб е създала твое перфектно копие във въображението ми. Чувам сладкия ти глас и невинния ти смях. Хиляди приятни мигове изпълват съзнанието ми. Започвам да си спомням как растеше пред очите ми още пт първата минута, в която разбрах, че те нося в себе си... Всяко от твоите постижения започва да се промъква в мислите ми.
Моето място винаги ще бъде до теб. Защото ние двамата с теб споделяме неразривна и безусловна връзка и в добрите, и в лошите моменти. Когато се появиш в съзнанието ми, разбирам, че може би не съм толкова самотна. Ти си причината да живея, да дишам и да обичам. Перфектният антидот за моята тъга: мисълта за малкото същество, за което съм всичко и което се нуждае от мен, за да може да се пребори с това, което наричаме живот!
НАЗАД