Тя е олицетворение на силата, извадена от цялата болка, която е преживяла. Тя постига цели и планира да се увери, че ще получи това, което иска, когато иска. Знае от какво е направена и не се придържа към нищо друго, освен към себе си. Никога не е молила никого за любов, никога не я е търсила. Когато всичко, което искаше, беше да си създаде име, ти дойде, много неочаквано и въпреки възхитителна изненада, която животът ѝ предложи.
Тя беше там и чакаше нещо, когато ти се появи, нещо различно от любов. Но привлече вниманието ѝ точно в този момент. Хипнотизирана от мистерията ти, любопитството ѝ се запали. В теб имаше нещо, което я накара да се усмихне. Плени сърцето ѝ. Чувстваше, че иска да бъде с теб. Искаше теб, искаше всичко от теб и беше готова да се влюби в теб, надявайки се и ти да го направиш.
Онази безсънна нощ, в която чакаше, искаше да говори повече с теб или да зърне небето в усмивката ти. Мечтаеше да те има и да те обича неимоверно. Събуди се със съобщение от теб в еуфория. Не знаеше, че се нуждае от нея, никога не е молила за нея, никога не молеше никого за това, но знаеше, че това е любовта. Това беше нещо, което избягваше, нещо, за което никога не се надяваше, но тогава ти се появи.
Разговорите продължиха с часове, минаха дни и чувствата ѝ неимоверно нараснаха. Искаше да бъде с теб и само с теб постоянно. Озадаченият ѝ ум бе залят от мисли за теб. Хвана се да се усмихва. Мечтала е за теб, че ще влезеш в света ѝ, който вече притежаваш. Започна да те обича без яснота и въпреки това беше щастлива, чувство, което никога преди не е изпитвала. Мечтите ѝ се сбъднаха, на желанията и молитвите ѝ беше отговорено, защото ти дойде.
Както ѝ призна чувствата си, сърцето ѝ подскочи, щастливо, че взаимно сте усетили тази връзка. Малко по малко, докато смъкваше стените си, загадката беше разбрана. Тя откри още неща и обичаше и най-малкото нещо в теб. Изля ума си, сърцето и душата си. Раздаде всичко, готова да рискува всичко. Чувстваше се така, сякаш те познава и обича отдавна. Ако сродните души съществуват, тя е намерила своята в теб. Сърцето ѝ е щастливо, защото ти дойде.
Тя се влюби по-дълбоко, което засили страха ѝ да не те загуби и този, че може да загуби любовта. Но онези очи, които я пронизват с всеки поглед, я увериха. Тези ръце, които я прегръщаха през нощта, ѝ даваха надежда. Тези устни и сладкият шепот ѝ дадоха нещо, което да очаква с нетърпение. Затова тя си каза, докато страхът я поглъщаше, че всеки миг с теб си заслужава. Че независимо от бъдещето, било то красиво или не, тя винаги би те избрала. Без да се замисля. Над всичко. Повече от всичко. И ако четеш това, знай, че тя ще отиде и в ада само за да прекара остатъка от живота си с теб.
НАЗАД