Няма да те потърся, защото днес приличам
на теб.
Няма да те потърся, защото знам, че не ти
си щастието ми.
Няма да те потърся, защото болиш.
Защото си пълен с белези, които приписваш
на мен.
Защото тази строгост в очите ти не ми
принадлежи.
И не ми приляга.
Не ми отива присъствието ти.
Няма да те потърся.
Няма да извикам.
Няма да ридая.
Нито сълза от очите ми за теб.
Нито сантиметър от тялото ми до твоето.
Нито вдишване от дъха ми в ухото ти.
И издишване също.
Няма да те потърся, защото ме научи да не
вярвам.
Да не очаквам.
Да се съмнявам.
Да се храня с напразни надежди като гол на
улицата просяк.
Няма да те потърся, защото не си спасение.
А причина - за болка.
Защото не си трап, пречка или ограда.
А цяла барикада. Стена. Бетонен сплит.
Няма да те потърся вътре - в себе си.
Няма да те намеря отвън - пред вратата.
Няма да те оставя да бъдеш края в тунела
ми.
Нито гласа в главата ми.
Нито водата в чашата.
Защото ти си вино - горчиво, истинско, но
коварно.
А на мен ми омръзна да препивам - с теб, с
нас.
Без теб - сега.
Без нас - завинаги.
Само аз - сама, ако трябва.
Уча се на думичката "няма".
автор: Тея Пешова
Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече хора - можете да ни го изпратите тук!
НАЗАД