О, майчице. Чувам те. Ти се караш на себе си. Несигурна си в себе си. Критикуваш се. Казваш си: Аз съм ужасна майка.
Аз съм лоша майка.
И може би си права... нали? Защото днес изгуби самообладание и се разкрещя на дъщеря си. Защото днес се ядоса и напляска сина си. Защото днес остави телевизора включен цял следобед, за да можеш да сготвиш или почистиш, или да поработиш, или да спиш, или просто да запазиш здравия си разум. Остави телевизора включен, за да може детето ти да не чува как плачеш, за да може да не види сълзите ти. Защото днес се огъна и даде на детето си да яде хотдог с кетчуп за вечеря.
Знам, ти си най-лошата.
Но ето какво е важното: Ако беше лоша майка, нямаше да ти пука. Нямаше да те тревожат неща като здравословно хранене или образоване – или забавление – на детето ти всеки ден. Нямаше да се притесняваш, че думите ти причиняват непоправима щета. Нямаше да плачеш в килера, докато детето ти си играе в стаята си. Нямаше да позволяваш на вината да те преследва, измъчва и изяжда.
Нямаше да се извиняваш.
Нямаше да изпитваш угризения.
Ако се замислиш, ако наистина се замислиш, реакцията ти показва, че си любяща майка. Тя показва, че те е грижа за детето ти, безкрайно и безкористно и че искаш най-доброто за него.
Реакцията ти показва, че си добра майка.
Вземи тези думи предвид, когато се чувствате зле. Когато гласът на съмнението и омразата към себе си заговори, си спомни, че пилешките хапки не са убили никое дете, нито гледането на анимационни филмчета.
Може невинаги да си горда от действията си – ще правиш грешки, всички ние правим грешки. Но може би, само може би, грешките ти не са „лоши“. Може би грешките ти са моменти, от които можеш да научиш нещо. Които ще ти помогнат да израстеш. Които ще помогнат на детето ти да порасне и ще направят връзката помежду ви по-силна.
Те те правят по-добра жена, по-добра съпруга, по-добра приятелка и по-добра майка.
Ти си достатъчна.
Правиш достатъчно и „провалите“ те правят по-добра майка. Ти си страхотна майка.
НАЗАД