Чувала съм това клише толкова много пъти: „Когато откриеш подходящия човек, когато получиш правилната работа, когато си на прав път, ще разбереш!“ - и дълго време не можех да скрия, че ми е изключително досадно да го чувам. Какво означава „ще разбереш“? Ще получа ли този учестен сърдечен пулс, това подсъзнателно чувство, това утвърдено от Вселената уверение, че точно това трябва да обичам или точно това трябва да правя?
Живеех живота си като обикновен човек, преследвайки мечтите си, запознавайки се с различни хора, приемайки работа, за която се интересувах или не, правейки грешки. Чувствах се някак си напълно „права“ в действията си, като че ли имах всичко пред себе си и всичко имаше съвършен смисъл. До момента, в който наистина не се случи.
До момента, в който внезапно спрях да изпитах всякакво съмнение в съзнанието ми. До момента, в който почувствах мир в сърцето си, в душата си. До момента, в който разбрах, че през цялото това време съм се лутала безцелно, търсейки на погрешните места, отклонявайки се от едно или друго, което никога не ме е карало да се чувствам удовлетворена и като че ли не принадлежах никъде. До момента, в който разбрах, че животът ми има потенциала да бъде хубав, наистина хубав, ако просто го допусна до себе си.
Всички ми казваха, че ще дойдат „правилните“ неща. Хората, с които си комуникирах ме предупредиха да не се задоволявам с нищо по-малко от това, което усещах като абсолютно съвършено. Да не приемам това, което просто е пред очите ми. Че не бива да се отказвам от мечтите си, само защото усещам страх или времето, или някакво обстоятелство ме притискат. Че трябва да си позволя да падна в нечии ръце, само ако съм напълно сигурна, че те са протегнати за мен и съм убедена, че ще ме хванат. Че трябва да приема една работа, само ако тя докосне сърцето ми. Че трябва да преследвам всяка мечта или цел, която ме вълнува, без да поглеждам назад.
Отново и отново ми напомняха, че нещата ще дойдат на мястото си, когато се доверява на Божия план, вместо да се опитвам да създам свой собствен. Че когато най-сетне се откажа от всичките си егоистични желания в замяна на Него, ще успея да намеря мир, ще да постигна целта си, ще намеря мястото си на този свят.
И прекарах толкова много време да се боря, мислейки, че знам всичко, знаех какво е „правилно“, знаех коя съм аз. Прекарах прекалено много време, пренебрегвайки и опитвайки се да се преструвам, че връзките, които имам са здрави или работните ми места са забавни, когато дълбоко в себе си знаех, че това не беше истина.
Мислех, че бих могла да направя нещата да работят в моя полза, ако просто пренебрегна всички тези чувства в съзнанието си, че не с това трябва да се занимавам, не това съм аз. Но истината беше, че колкото повече се опитвах да изключа тези вътрешни съмнения, толкова повече те се появяваха в съзнанието ми.
Докато не бях принудена да призная, че това старо клише е вярно- „когато е правилно, ще разбереш“ и не беше правилно, усещах го.
Хора, които обичах, хора, на които се възхищавах, дори християни, които първо предизвикаха вярата ми и ми казаха, че ще усетя спокойствие в гърдите си, ще почувствам, че Духът работи чрез мен, ще чувствам някакво потвърждение, че съм на прав път. И не разбирах какво означава всичко, което ми казваха, докато не го почувствах.
Истината е, че когато е правилно, ще разбереш. Ще имаш това усещане за всичко около теб - мир, разбиране, радост, спокойствие. Вече няма да изпитваш страх.
Ще разбереш, че нещата не винаги са „правилни“ и определено няма да са перфектни, но не това търсиш. Ще разбереш, че възможностите и хората ще идват на мястото си и ще си отиват в естествената прогресия на живота, но ти ще имаш тази вътрешна мантра, вътрешна увереност, че всичко, което си търсила си идва на мястото.
Ще почувстваш, че Бог ти говори, сякаш най-накрая си отворила съзнанието си на за него, като че душата ти най-накрая може да танцува, да пее и да бъде щастлива. Ще погледнеш човека, с когото си и ще видиш всичките му дефекти и несъвършенства и ще ги приемеш и ще ги обичаш, защото това е твоят избор и всичко, което имаш е реално.
Ще разбереш защо не се е получавало с хората, с които си била преди, защо тази стара работа не задоволяваше копнежа в гърдите ти, защо винаги си чувствала, че нещо липсва или е изчезнало, или не е завършено. Ще благодариш на небето, в момента, в който най-накрая разбереш – когато допуснеш твоя мъж до себе си, истинска любов ще разцъфтява на всяко място, до което се докоснеш.
Но най-вече ще разбереш значението на това старо клише. Прекарваме дните си в търсене, скитащи, толкова отчаяни за нещо истинско, примиряваме се с първото, което срещнем, вместо да бъдем търпеливи и да оставим всичко, което е предназначено за нас да ни намери.
Когато открием какво имаме, ще разберем някъде дълбоко в нашите сърца. Без съмнение ще разберем.
НАЗАД