А може би понякога е по-добре да не знаеш какво се случва, да не знаеш къде отиваш, да не знаеш по правилния път ли вървиш. Може би понякога е по-добре да си позволиш да допускаш грешки, да се отдадеш на слабостите си, да не мислиш нито за днес, нито за утре – само за този момент. А може би понякога нямаш нужда да гониш съвършенство. За какво ни е всичко това – имаме само един живот и от нас зависи как ще изпълним дните на този живот. Без притеснения, без страх, без обвинения отправени към нас самите и към другите.
Не искам съвършено приятелство, а само човек, който да хване ръката ми, когато се губя, когато се лутам. Да ми покаже пътя, който не виждам, от който съм се отдалечила. Искам приятел, който искрено ще се зарадва за моите успехи и който ще е до мен, в трудните моменти. Приятел, който ще ми каже: „С теб съм, аз съм с теб, каквото и да става!”
Не искам съвършена любов, аз самата не съм съвършена. Не искам мъж, който е облечен от глава до пети в скъпи марки, не искам мъж, който ухае на най-луксозния парфюм, не искам мъж с богатство, със слава, не искам мъж, който може да ме заведе на най-екзотичните места. Искам мъж, който държи на думата си, който има добро сърце. Мъж, който знае значението на думите вярност, любов, отдаденост, грижа.
Не искам лукс, последователи в социалните мрежи, снимки с хиляди лайкове. Не искам да съм звезда в една фалшива реалност. Искам дом, изпълнен с топлина и любов. Малък, уютен дом, скромен живот, но мой – емоционален от началото до края. И не, това не е липса на амбиция. Защото понякога стремейки се да достигнем звездите, не виждаме красотата под небето. Красотата, която е за нас и без която не можем – красотата на днешния ден, красотата на природата, на хората около нас, добротата в погледите – онези простички неща, които отдавна сме забравили, стремейки се към съвършенство!
Позволих си да греша, позволих си да се раздавам за неправилните хора. Позволих си да се влюбвам в мъжете, преди да съм ги опознала и разбира се – да ме боли от това. Позволих си да се разочаровам, позволих си да изпитвам и тъга, позволих си да се самонаранявам – изгубена в неизвестността. Грешка след грешка, разочарование след разочарование – не съжалявам. По-силна съм днес, по-смела, по-умна, по-свободна от всякога, защото вече осъзнавам каква съм аз, какво искам, какво търся и за какво мечтая – за онези простички неща, уж обикновени, а всъщност толкова недостижими за повечето от нас.
Не съжалявам, защото точно разочарованията носят онзи цвят, наподобяващ нюансите на лятото … когато се изправим и продължим да се борим за мечтите си … за онези мечти, в които така силно вярваме!
Автор: В. Тодорова
НАЗАД