Един ден вратата, която се отваря при всеки лек полъх на вятъра, ще се заключи.
Един ден ще спра да търся очите ти сред много други.
Един ден ще спра да усещам допира ти.
Тогава ще издигна високи стени, ще разрушат всички мостове, ще изтрия всеки спомен.
Тогава вече няма да боли.
Когато спя вече няма да идваш в съня ми и да ме будиш.
Няма да се усмихвам когато си мисля за теб.
Няма да прехапвам устни и да те желая.
Няма да ми липсваш.
Когато спра да те обичам ще усетиш най - леденият вятър да пронизва гърдите ти.
Когато спра да те обичам ще срещнеш най - празният поглед.
Когато спра да те обичам ще усетиш най - студеното присъствие.
Ще се почувстваш различно.
Благодаря ти, че ме научи да обичам.
Но ти благодаря и за това, че ме научи да се пазя.
Някой ден ще спра да те обичам!
НАЗАД