Психологическата травма в детството има дълбоки корени и сложни причини.
Съвременните родители понякога са твърде притеснени за децата си и се страхуват да не допуснат грешки. Но истината е, че децата изобщо не са от кристал - ако ние ги обичаме, грижим се за тях, но и същевременно понякога се уморяваме и им отказваме нещо, това е напълно нормално. Няма нужда да се тревожите излишно за въображаеми последици.
Диана Машкова, писател, доктор на науките, автор на учебник, и майка на пет деца, разказва за критериите, по които може да се определи, че е възникнала реална заплаха за формирането на личността на детето.
Причини за психологическа травма в детството
Психологическата травма е преживяването на събитие, което причинява непоносимо психическо страдание на дете (или възрастен). Това е увреждане на психичното здраве.
Най-често негативните последици възникват, ако детето е подложено на редовно физическо и/или емоционално насилие, сексуално насилие, пренебрегване, вижда насилие срещу майка си, расте със зависим родител. По-долу ще разгледаме конкретни примери за причини, които могат да доведат до психологическа травма.
Под тяхно влияние малчуганите започват да възприемат света около себе си като опасно място и се чувстват безпомощни и уплашени. Те виждат заплаха дори там, където няма такава. И тогава всичките им ресурси, цялата им сила, отиват в самозащита. В резултат на това съществува висок риск от развитие на неврози и психични заболявания в бъдеще.
Редовно игнориране
Веднага щом едно дете направи нещо нередно, майката го наказва по „интелигентен начин“ – с мълчание. И му казва: „Вече не си ми дъщеря/син. Няма да говоря с теб“, „Докато не се извиниш, няма да чуеш и дума.“ И след това се преструва, че детето не съществува. Минава покрай него. Това може да продължи ден или два, или дори седмица.
Чувствата на детето: Страх от загуба на родител. Решимостта да направи всичко, само за да си „върне мама“. Някои деца достигат до крайна точка на отчаяние, представяйки си собствената си смърт като освобождение от това мъчение. Не е изненадващо, че изпитват гняв и негодувание.
Последици: Колкото по-често и по-дълго се е случвала ситуацията на пренебрегване в детството, толкова по-трудно е да се справи с последствията ѝ в зряла възраст и продължава да изпитва страх, психическа болка и отчаяние. Възникват тревожни разстройства. Съществува висок риск от съзависими токсични връзки или отказ от каквито и да било такива.
Чести критика и обезценяване
Причината може да са високите очаквания на родителите. Планирали са той да бъде послушен, но е капризен. Очакват отлични резултати в училище, но детето носи вкъщи тройки. Мислели са, че ще порасне и ще се превърне в идеална красавица, но не е. И детето чува: „Спри да ядеш, вече си пълна“, „Иди да си напишеш домашното, или пак ще получиш лоша оценка“, „Дръж се като нормален човек“.
Чувствата на детето: Безполезност. Отхвърляне. Докато е малко, то се опитва да угоди, да отговаря на изискванията и да бъде „удобно“.
Последици: Липса на самочувствие. Страх да бъде себе си. Желание да се адаптира към другите и да им угоди, игнорирайки собствените си желания и нужди. Неспособност да се справя сам в трудни моменти.
Редовно пренебрегване
Родителите не се интересуват от детето, искат да го неутрализират, за да могат да правят само свои неща. Вкъщи често то чува думите: „Не ме безпокой“, „Не виждаш ли, че съм зает“, „Реши си сам проблемите“, „Никога не знаеш какво искаш“ и т.н. Родителски стил: безразличен.
Чувствата на детето: Чувства се излишно в семейството. Желание да изчезне и да не бъде при родителите, които живеят собствения си живот.
Последици: Навикът да се игнорират собствените нужди. В тежки случаи - нарушен контакт с тялото, пренебрегване на собственото здраве.
Конфликт на лоялност
Майка казва на детето си, че баща му ги е изоставил. Бащата доказва, че майката е „истерична, невъзможно е да се живее с нея“. Всичко това се повтаря редовно и детето, по природа привързано както към майката, така и към бащата, преживява всичко особено трудно.
Чувствата на детето: Усеща себе си лошо „като татко“ или „като мама“. Срам и вина, особено в ситуации, в които трябва да криете истинските си чувства от родителите си.
Последици: Често чувство, че е „лош“, „недостоен“. Трудности със самоопределението. Срамът и вината остават.
Зависимост на един от родителите
Често едно семейство живее в условия на зависимост от единия или двамата родители, без да обсъжда на глас случващото се. Но целият живот „се върти“ около този, който е „източникът на проблеми" и детето не получава внимание. А нездравословната атмосфера вкъщи става част от неговата личност.
Чувствата на детето: Несигурност. Самота. Омраза. Болезнена любов. Лошо отношение към себе си.
Последици: Възрастните деца на алкохолици страдат от сложна травма, чието преодоляване понякога отнема цял живот. Трудно им е да определят границите на нормата. Имат ниско самочувствие и повишена нужда от самозащита, дори ако никой не ги напада. Склонни са да изграждат съзависими токсични взаимоотношения или напълно да избягват такива.
Физическо насилие
Щетите тук са толкова очевидни, че няма да се спираме на тях подробно. Важно е само да се отбележи, че дете, което е било бито или наказвано по друг физически начин, има всички шансове да се превърне в агресор в бъдеще. Или, напротив, да поеме ролята на вечна жертва.
Сексуално насилие
Най-тежката причина за катастрофална психологическа травма в детството. Сексуалното насилие разрушава целостта на личността на детето и често води до психически заболявания в бъдеще.
Учените отбелязват, че негативните преживявания в детството като цяло са по-разрушителни за момичетата, отколкото за момчетата. Но описаното по-горе е опасно и за двата пола. Хората, които са преживели психологическа травма в детството, са по-склонни да се разболяват, имат повече психиатрични проблеми, по-склонни са към зависимости и им е по-трудно да изградят силни взаимоотношения с хората.
Едва ли има родител, който съзнателно да иска такова бъдеще за децата си. Ето защо е разумно да се разбере добре кои видове поведение е най-добре да се избягват изцяло.
НАЗАД