Като деца всички мечтаем. Постоянно си намираме поводи да се измъкнем от обкръжението си и да се намерим на онова чудно и прекрасно място, където сме господари на всичко, имаме всичко и сме щастливи до края на вечността… и в един момент животът ни настига. „Какво ще правиш като пораснеш?“, „Как ще си изкарваш прехраната?“, „Само с мечти не се живее…“
Изведнъж се намираш на грубо и озлобено място с хора, забързани към края на работния ден. Хващаш подадената ръка измежду тълпата и поемаш плахо пътя, който тя ти начертава.
Но кой всъщност си ти? Какво става с живота ти?
Сещам се за три въпроса, които човек може да зададе на себе си и се надявам, след като го направите, да сте доволни от отговорите.
Какво правиш сега, което малкото дете преди години обичаше?
Като малка нямах много приятели, като се замисля и в момента нямам. Винаги съм обичала времето, което прекарвам сама със себе си. Най-любимото ми занимание беше да остана сама, в моя измислен свят, където имах всичко - така, както ми харесва. Обичах да измислям истории, които после да съживя с малки декори и приказни фигури. Обичах факта, че мога да създавам! Обичах ярките и красиви рисунки в книгите. Тогава не съм предполагала, че ще стана художник… нито, че ще се занимавам със скулптура. Не мислех и че ще седна да пиша. Днес, като обърна глава, виждам онова малко момиче, как крие своите занимания... толкова са лични, че не иска никой да знае за тях. Днес осъзнавам, че именно защото ми бяха толкова лични, толкова ценни, не успях да ги забравя. Обкръжението, средата, животът не успяха да изтръгнат от мен нещото, което ме правеше и продължава да ме прави щастлива.
Кое е това, от което забравяте да се храните и спите?
От първите моменти, които мога да си спомня, до сега - чувството не се е променило. Винаги е едно и също. Идеята идва, обсебва те и забравяш всичко наоколо… След часове осъзнаваш, че си забравил да ядеш, сещаш се колко много всъщност ти се спи, понякога дори забравяш думите си. Чувството на удоволствие, че сте постигнали нещо сами, е по-силно от всяко друго на света... И не е нужно да си велик писател, музикант, художник, творец, за да изпиташ това чувство. Трябва само да се сетите кое е това нещо, което ви кара да сте щастливи, и да го правите!
Ако днес разберете, че умирате и ви остава година живот, как искате да прекарате тази година?
Не всеки има шанса да обича работата си, понякога обстоятелствата са такива. Винаги съм приемала живота като състезание. Дори когато работата не ми е била по вкуса, приемах всичко на игра. Старая се да интерпретирам своя собствен свят така, както правех като дете. Поставям си за цел колко добра мога да стана в дадена сфера, какво мога да науча за себе си и за хората в дадени ситуации. Гледам на живота с интерес.
Веднъж след като намериш това, което те прави щастлив, животът става по-лек, някак си придобива повече смисъл. Хората понякога трудно показват любовта и интереса си към нещо, не толкова от неудобството пред другите, а защото сами не вярват в себе си. Бъдете смели! Това е вашият живот и го имате сега. Отдайте се на това, което обичате, и живейте пълноценно!
НАЗАД