Колкото повече правиш добро, толкова по-лошо се отнасят с теб

Ако си човек, който по природа е добър, то навярно ти е позната поговорката „Не прави добро, за да не получиш зло.“ За съжаление, тя важи с пълна сила, но защо е така? Как да се научим да живеем в несправедливостта в света?

Веднъж на вратата на един старец се появила млада непозната, която била обляна в сълзи. Тя разказала историята си на стария човек.

- Не знам как ще продължи животът ми... – казала тя с трепетен глас. – Цял живот се стремя да се отнася към хората така, както искам те да се отнасят към мен. Отнасях се с тях честно и им разкривах душата си... Стараех се да правя добро, не очаквах нищо в замяна, помагах на всеки, на когото можех. Наистина правех всички, без да очаквам нищо в замяна, но вместо добро получавах само злини и насмешки. Много ме боли и вече се уморих... Моля ви, кажете ми, как да продължа живота си?

Мъдрецът изслушал търпеливо разказа на момичето и казал:

- Съблечи се и тръгни по улиците на града голя, - произнесъл спокойно старецът.

- Извинете, но не смятам, че това е необходимо... Вие, може би сте се побъркал или се шегувате! Ако направя нещо такова, не знам какво ще се случи, какво мога да очаквам... Навярно хората ще ми се присмеят...

Тогава мъдрецът се изправил, отворил вратата и оставил на масата огледало.

- Срамуваш се да се покажеш без дрехи пред хората, но защо не се срамуваш да обикаляш по света с разголена душа. Твоята душа – тя е огледала и именно заради това виждаме нашето собствено отражение в другите хора. Тяхната душа е пълна със зло и пороци – именно това виждат те, когато погледнат в твоята чиста душа. Те нямат сила и смелост, за да признаят, че ти си по-добра от тях. За съжаление, такава е съдбата на истински смелите.

- Но какво да правя? Как да променя ситуацията, след като от мен не зависи нищо? – попитала красавицата.

- Дъще, ела с мен и аз ще ти покажа... Погледни, това е моята градина. Вече се грижа за нея и поливам много години невидимата красота на цветята. Ако трябва да съм честен, не съм ги виждал нито веднъж как разцъфват. Мога единствено да им се наслаждавам – тези прекрасни цветя, които разпръскват красота и аромат.

Дете, учи се от природата. Погледни прекрасните цветя и се учи от тях – бъди внимателна пред кого разкриваш сърцето си и го прави така, че никой да не забележи. Разкривай душата си пред добри хора. Повечето хора още не са дорасли, за да те разберат, затова ти не можеш да им помогнеш. В теб те ще видят единствено собственото си уродливо отражение.

НАЗАД