Смяната на сезоните винаги ме е обърквала. Сякаш и аз се сменям с тях. Но на мен ми трябва повече време, за да се адаптирам. Трябва ми повече време, за да ми порасне косата, за да ми потъмнее лицето, за да ми се избистри съзнанието и погледа.
Навън е август, а в съзнанието ми е зима. От онези видинските зими, които ще помня винаги. Зимите на моето детство. Сковано ми е, студено ми е, мрачно ми е. Случва се понякога сезоните в мен категорично да се разминават със сезоните в живота ми. И чувството е адски неприятно...
Клубът бе пълен с хора всякакви - разсъблечени, с летен загар и летни похотливи мисли, които сякаш светеха на челата им. Мъжете - напомпани до пръсване, със задължителните бели потници, със задължителните татуси, които сякаш казват: „ Внимание, аз избягах от Алкатраз и Вин Дизел ми е братовчед“. Лошият поглед прави картината още по-комична. Някакси не върви да се опитваш да гледаш лошо и същевременно, да се стремиш да държиш корема си глътнат. Не гълтай корема, глътни една бира, пич.
Решението ми да посетя тоалетната бе инстинктивно. Точно така, инстинкт за самосъхранение. Сблъсках се с поредния клонинг на Вин Дизел. След лошото гледане аз продължих към целта. Ръцете ми бяха лепкави и мазни. Какво по дяволите.... Бебешко олио? Защо, по дяволите, мъж с бицепс колкото гръдния ми кош ще се маже с бебешко олио? Явно гълтането на корема дехидратира кожата...
Някой от вас виждал ли е някога Мато Топе (Четирите Мечки), вожд на манданите. И аз не бях. Поне на живо. До миналата седмица. Само дето вожда беше женска. Жена беше, убедена съм. И то каква. Силиконът изглеждаше повече от нормален на фона на всичките пера, перли, пайети, павета, парапети и други неща, дето това създание беше накичило по себе си. Да се чуди човек как е излязла от вкъщи. Добре, че не се сбъсках и с нея, че идея си нямам с какво щеше да е намазана тя. Сигурно с хлорна вар. Пък и мандатите са доста агресивно племе.
Като цяло студът в душата се развилня, превърна се в хапеща виелица, а аз стоях и наблюдавах целия този цирк, искрено забавлявайки се и смеейки се с глас. Малко странно, но иначе обичайно състояние за мен.
Гледах яхтеното пристанище, със скъпите коли, със скъпите яхти, с неоновите табели, мигащи сякаш за последно, и се почувствах самотна... Адски самотна.
Смяната на сезоните винаги ме е обърквала. Мисля този сезон просто да го пропусна. В повече ми идва. Косата ми капе, лято няма да имам. Пролетта не я усетих, а зимата няма намерение да си върви. Пълна анархия в метерологичната прогноза. Нищо поне хванах промоцията. Коври на кило :)
НАЗАД