Никола Стоянов Станев е роден на 28 февруари 1907 година. Жизненият му път приключва на 15 март 1979 година.
"Крадецът на праскови", заснет по сценарий на Емилиян Станев, и до днес остава един от най-хубавите и затрогващи филми на българското кино. Нека си припомним за великия български писател с цитати от красивата повест "Крадецът на праскови".
"Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна."
„Защо те волим, слънце мое, ти го знаеш, я те волим“
"Чувствата и ставаха все по-пълни и все по-силни и тя му се отдаваше с готовността на влюбена жена, познала възраждащата магия на любовта. Можеше да се каже, че се отдаваше за пръв път на мъж с цялото си тяло и с цялата си душа, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа, които двамата прекарваха под липата."
“Минете пак по същото време - не по-късно и не по-рано. В същия час, когато съм сама."
"Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни…
Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: "Утре по това време пак…"
НАЗАД