Красотата не е в дългата коса, слабите крака, хубавия тен или съвършените зъби. Красотата е в лицето, което плаче и после се усмихва, красотата е в белега на коляното, който носиш, откакто падна като дете, красотата е в кръговете под очите, когато любовта не те оставя да спиш... Красотата е в изражението на лицето, когато чуеш алармата сутрин, тя е в размазания грим, когато се къпеш, в смеха, когато се пошегуваш и те разбере само един човек.
Красотата е когато срещнеш неговия втренчен поглед и спреш да разбираш какво и да е, красотата е в погледа, когато го погледнеш и ти. Когато плачеш за всичките си паранои.
Красотата е в линиите, които времето чертае по лицето ти. Красотата е, когато това, което чувстваме - това и показваме. Красотата е в следите, които животът оставя в нас, във всички ритници и прегръдки... в спомените. Красотата е да се оставиш да живееш.
НАЗАД