Когато бях млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там.
Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква пуста лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилия ме човек, но видях, че лодката е пуста. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше, освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента, в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си.
В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава, ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах: „Тази лодка също е празна“. Затварях очи и се отправях навътре в себе си.
Разказана от: Лин Чи
НАЗАД