Защо казвате на жените да се усмихват? Наистина, искам да знам.

Дали защото изглеждаме като лесни мишени? Дали защото смятате, че имате някакво превъзходство над нас? Или може би защото си мислите, че така ще оправите настроението ни или пък ще ни свалите? Сигурни сме, че имате много причини - много от които ви се виждат безобидни, но просто трябва да спрете.

Защото нека ви кажем някои ситуации, в които сте ни казвали да се усмихнем:

• Докато се потим, докато тренираме във фитнеса
• Докато чакаме на бара за питие
• Докато чакаме на касата в супермаркета
• Докато ни проверяват на летището

Трябва да знаете, че това се случва поне веднъж седмично.

Не знаем за вас, но на нас ни се струва, че никоя от тази ситуации не изисква усмивка. Не бихте казали на мъж да се усмихне, докато го проверяват или докато вдига тежести във фитнеса, нали? Не. Не бихте. Дори би било странно, ако някой се усмихваше в тези ситуации, но по някаква причина вие имате наглостта да ни казвате да се усмихнем, сякаш сме ви някакви кукли на конци.

Вероятно бихте имали и наглостта да ни казвате да правим и други неща, нали? Като например да не бъдем резервирани или плахи. Или пък твърде шумни и общителни.

Казвате ни, че хората не харесват срамежливи момичета. Казвате ни, че не харесват и общителни момичета. Казвате, че не трябва да бъдем твърде кльощави, защото трябва да има какво да ни се „щипне“. Казвате ни, че трябва да отслабнем, защото не искате да бъдем дебели.

Не трябва да променяме изражението на лицето си, за да не се чувствате заплашени. Не трябва да променяме характерите си, за да ни уважавате. Не трябва да променяме себе си, за да ни приемате.

Всъщност – изобщо не ни пука за вашето мнение!

Вие може да сте непознат, колега, приятел, гадже, син, съпруг. Но не сте повече от нас. Защо тогава ни казвате да правим тези неща? Защо си мислите, че мнението ви е важно по отношение на това как се представяме и как функционираме самите ние? Знаем отговора. Не осъзнавате своите микроагресии към жените. Те са опасни, вредни и илюстрират ясна граница между нас, независимо дали го осъзнавате или не.

Затова няма да ви молим просто да спрете. Ще ви кажем да го направете.

Спрете да ни казвате да се усмихваме. Спрете да ни казвате как да се държим. Спрете да ни казвате как да изглеждаме. Спрете да ни казвате какви да бъдем!

Ние знаем най-добре!