„Момчето ѝ праща съобщение в полунощ, когато самотата го задушава. Пита я какво прави, дали е още будна, дали иска да се „размотават“. Момчето ѝ се обажда, когато тя не отговаря, и ѝ оставя гласово съобщение, когато не вдига. Леко завалва думите от алкохола и ѝ казва, че му се иска да е до него, казва ѝ колко му липсва и как иска да я стопли, защото сигурно ѝ е студено да спи сама в такава нощ. Обажда ѝ се пак, надявайки се, че този път ще вдигне, може би ще му предложи да прекара нощта при нея.
Момчето се прибира самό у дома. Събужда се самό.
Спомня си, че ѝ се е обадил, че ѝ е оставил съобщение и въпреки че не си спомня точно какво е казал, тялото му е пълно с разкаяние. Но независимо колко силно е разкаянието, той не възнамерява да се извини на следващия ден, не възнамерява и да я потърси. Защото знае, че постъпката му е била глупава, защо въобще ѝ е предложил да прекарат нощта заедно. Колко е бил глупав да ѝ признае, че иска да я види, че би му било по-хубаво, ако тя беше до него. Момчето е решило да се държи хладно и на положение, мислейки си, че по този начин тя ще го пожелае дори по-силно. Момчето няма намерение да признае, че е сбъркало, когато осъзнава, че стратегията му не работи.
Той се преструва, че не е заинтригуван и показва интерес само когато е пиян, когато прибира сам в 2 през нощта и трябва да си легне в празното легло. Той е твърде уплашен, за да признае, че я харесва.
Момчето никога не ти показва, че те харесва, защото си мисли, че така ще те накара да го пожелаеш по-силно.
Момчето не знае как да покаже любовта си.
Момчето играе игрички, когато става дума за любовта, а истинският мъж - не.
Истинският мъж не се страхува да заяви интереса си.
Мъжът я кани на среща, преди да настъпи нощта, защото иска да бъде с нея през цялата нощ, а не само когато го обгърне самота.
Истинският мъж не се нуждае от алкохол, за да си признае, че е запленен, че красотата ѝ му го омагьосва и че смехът ѝ прогонва всичките му страхове. Мъжът няма нужда от стимул, за да си признае колко обича компанията ѝ.
Мъжът знае колко важно е постоянството. Мъжът знае, че трябва да спазва обещанията си. Мъжът знае, че думите оформят само безсмислени фрази, ако не са подплатени с действия. Мъжът знае, че любовта не се гради на празни обещания.
Мъжът не те кара да се чувстват недостатъчна, не те кара да се чувстваш в тежест, кара те да се чувстваш точно на мястото си и в точното количество. Мъжът не те кара да си мислиш, че трябва да си повече такава и по-малко такава. Мъжът обича всяко нещо в теб и не те подтиква да се променяш, но и не те принуждава да си стоиш вечно същата. Той иска да израства с теб, да се променя с теб... да те обича.
Мъжът те кара да се чувстваш достойна за любов, защото ти го показва всеки ден - и с думите, и с действията си. Така обича истинският мъж... а останалите са просто момченца, които си играят на любов.“
Никол Таркоф
НАЗАД