„В някои моменти от живота ти сякаш спираш за миг и се питаш кога и дали искаш да станеш майка. Започваш да се замисляш за различните фактори като кариера, мечти, семеен статус и плодовитост. И тогава осъзнаваш, че всички тези фактори се изправят един срещу друг в сложна игра на шах, в която никога не се знае как точно ще се развият нещата.
Това усещане за несигурност и непредвидимост може да се пребори само със знание. Затова искам да ти разкажа за всеки етап от живота на жената, за да си сигурна, че майчинството няма да те подмине.
Всеки от етапите е свързан с различни проблеми, за които ми се искаше да знам по-рано.
Началото на 20-те: Може би един ден
Когато си на 20 г., ти се намираш в най-плодовития си период. Шансът за забременяване всеки месец е 20-25%. Но въпреки това много жени, точно в този момент, не се чувстват подготвени и си казват „може би един ден ще имам деца, но не сега“. Все повече жени се фокусират върху кариерата си и личното си развитие. Те отлагат появата на детето, докато се почувстват по-сигурни в професията си или когато са изпълнили поне част от целите си.
Спомням си, че когато бях в началото на 20-те, бях толкова фокусирана върху кариерата, пътуванията и забавленията, че дори не бях сигурна, че искам да имам деца. Въпреки че като малко момиченце мечтаех един ден да имам бебе, когато бях на 20 г., се бях съсредоточила върху други приоритети, майчиният ми инстинкт още дори не се беше събудил.
Ако и ти си фокусирана върху кариерата си и нямаш желание скоро да имаш деца, не е късно да замразиш свои яйцеклетки. Тъй като това е най-плодовитият ти период, замразените яйцеклетки ще бъдат най-жизнеспособни и качествени. Когато вече си се погрижила за това, можеш поне малко да си отдъхнеш.
Замразяването на яйцеклетки не е за всеки, много жени не искат да подлагат тялото си на излишно количество хормони, когато знаят, че им остава предостатъчно време, за да имат деца. Но все пак е добра идея да обмислиш плановете си. Иначе един ден може да се събудиш и да осъзнаеш, че плодовитостта ти е значително намаляла, а ти искаш да имаш деца.
В началото на 30-те: Времето за математика
Когато достигнете края на 20-те и началото на 30-те, ти и приятелите ти ще се разделите на два лагера – онези, които със сигурност искат деца, и онези, които още не са сигурни.
Онези, които мечтаят за деца, започват да се замислят на каква възраст искат да се омъжат и да родят първото си дете. Когато бях в тази възраст, моите приятелки започнаха да се уповават на математиката и сметките. Те искаха да са омъжени до 35-тата си годишнина и да имат деца 1-2 години след това. Така че, когато тази възраст наближи, те започнаха да се оглеждат за правилния човек.
По това време аз с пренебрежение се отнасях към техните формули и планове. Но все пак е добре да се замислиш за целите си в кариерата, брака и живота изобщо. Повечето от моите приятели, които използваха този математически подход, изпълниха целите си и се омъжиха на или почти на възрастта, която бяха планирали.
Разбира се, в такива случаи може да си толкова обсебена от постигането на целта, че да се омъжиш за неподходящ човек. Но нека бъдем честни – колкото и да го премисляш, винаги има възможност да не избереш най-правилния човек.
Онези, които не са сигурни, че искат да имат деца, вероятно все още са фокусирани върху кариерата и забавленията. Също като мен, може би и ти не ходиш на срещи с единствената цел да откриеш сродната си душа. Може би все още си съсредоточена върху професионалното си развитие и ти харесва да водиш вълнуващ, спонтанен живот, в който обаче има малко място за дете и затова не си толкова обсебена от идеята да си намериш партньор и да станеш майка.
Знам, че когато бях в началото на 30-те, сякаш си бях заровила главата в пясъка - също като щраус. Дори пред себе си не исках да призная какво искам. Не исках да мисля. Дори се успокоявах с мантрата „Не мога да реша дали искам да имам деца, докато не намеря подходящ мъж, когато го намеря, ще го решим заедно.“
Отчасти се страхувах, че моята увереност и желанието ми да имам деца, ще уплашат и отблъснат мъжете. А отчасти се залъгвах, че това трябва да се реши от двама души. Въобще не ми минаваше през ума, че мога да имам деца сама, затова чаках да открия подходящ партньор, който да реши вместо мен.
С това ми поведение единственото, което постигнах, е, че не знаех какво наистина искам от живота си. А когато не знаеш какво искаш, е невъзможно да привлечеш правилния човек.
Затова моят съвет е да решиш дали искаш да имаш деца и толкоз. Не дали искаш дете, ако откриеш правилния човек, а дали искаш деца по принцип.
Ако искаш да имаш деца, трябва да се замислиш докъде си склонна да стигнеш, за да постигнеш тази цел. Готова ли си да го направиш сама, ако правилният човек не се появи?
Би ли осиновила дете? Би ли се обърнала към банка за сперма?
Отговорите на тези въпроси са много важни.
Ако си готова да осиновиш или да използваш дарена сперма, значи имаш повече време да търсиш правилния партньор или да се занимаваш с кариерата си. Но ако не си готова да направиш тези неща, значи трябва да си определиш период за изпълнение на целта ти или да приемеш факта, че може да не станеш майка.
Може би в момента тези въпроси ти се струват ненужни, плашещи и дори нелепи, защото имаш ясна изградена представа за майчинството, а всички алтернативни сценарии сякаш не се отнасят до теб и едва ли някога ще се случат. Но аз те насърчавам да преосмислиш приказната представа, която имаш, и да бъдеш отворена за други варианти, защото никога не се знае какво ще се случи.
39 и пясъчният часовник
Ако си в края на 30-те и началото на 40-те, а все още нямаш деца, значи си от нарастващия процент жени, които са отложили майчинството в името на други цели. Ако имаш дете в този период, със сигурност ще бъдеш по-зряла майка и по-подготвена. Дори може би ще приемеш загубата на свобода, която съпътства появата на всяко дете, по-добре, защото вече си постигнала много от целите си, а животът ти е бил изпълнен с достатъчно забавления.
Обаче не трябва да се заблуждаваш, че имаш безкрайно много време, за да станеш майка. Много от нас си мислят, че днес е лесно и възможно да станеш майка на 40. Но знаеш ли, че до 40-ия ти рожден ден шансовете за забременяване са намалели на 5% месечно, а на 45 г. шансът е едва 1%.
Много жени, също като мен някога, си мислят, че е лесно да забременееш дори в този период. Успокоявах се с това и затова не бързах да стана майка.
За съжаление, дълбоко се бях излъгала. Когато се замислих за дете, бях на 40 г. и лекарите ми казаха, че няма смисъл да използвам собствените си яйцеклетки. Трябваше да използвам донорски. Не съжалявам за това ми решение, но първоначалният ми план изобщо не беше такъв.
Може би сега си на 39 и още търсиш подходящ партньор? Или може би чакаш първо да го откриеш и после да решиш дали искаш деца?
Независимо от отговорите, времето в пясъчния часовник е изтекло и е настъпил моментът веднъж завинаги да решиш дали искаш да имаш деца, независимо какъв е семейният ти статус. И не само това – трябва да вземеш реални мерки, за да постигнеш целта си.
Може би се колебаеш, защото все още си се вкопчила в предишните си представи. Може би си казваш „не така трябваше да стане“. И, повярвай ми, напълно те разбирам, но ако искаш да бъдеш майка, е време да спреш да мечтаеш и да се заблуждаваш с възможности от рода на „ами какво ако...“, просто отвори очите си за реалността.
Трябва да преосмислиш идеите си и да решиш на какво си готова, за да забременееш. Имай предвид, че отговорът ти може да се промени, когато реално започнеш да изпълняваш плана си.
Аз исках да имам съпруг, дом, бебе и домашни любимци. Но в същото време бях на 39 г. и нищо от това не беше станало реалност. Затова реших да използвам сперма от анонимен донор, но тогава се сблъсках с жестоката истината, че качеството на яйцеклетките ми не ми позволява да забременея, затова трябваше да използвам чужди.
Първоначално си казах „Няма начин! Ако нямам генетична връзка с детето ми, няма защо да имам дете“.
Тогава се спрях за миг и се замислих какво означаваше майчинството за мен. За мен то беше свързано с това да даваш любов и да се грижиш за едно малко човешко същество.
Да обичаш и да бъдеш обичана от дете – да споделиш мъдростта, опита и идеите си с един човек, който върху тях ще изгради своя живот и своя опит.
Накратко – исках да бъда наставница. Тъй като винаги съм си представяла, че ще бъда генетично свързана с детето ми, си мислех, че това е основен фактор, за да се почувствам като майка на това дете. Но когато се замислих за това какво означава да си майка, осъзнах, че генетичната връзка изобщо не е съществена.
Знаех, че мога да обичам по същия начин и едно осиновено дете, но все пак исках да изпитам бременността, да се свържа с детето и по този начин. Може да се каже, че бях дори суеверна – исках детето да усети тялото и емоциите ми, докато расте в мен.
Когато си изясних всичко това, можех да стана майка без угризения. Макар сама, макар яйцеклетките и спермата да са от донорски банки.
Сигурна съм, че това е най-доброто решение, което можех да взема. Връзката, която сега имам с детето ми, е много по-силна от тази, която си представях.
Освен това съм сигурна, че имам детето, което ми е било писано да имам. Чувствам се горда от това, че липсата на мъж не ме спря да стана майка.“
Сара Ковалски
НАЗАД