Липсваш ми. Искам да го знаеш.
Може би не точно по начинът, по който ти би искал и вероятно само усложнявам нещата като го казвам, но не мога да се преструвам, че не е така. Ти си част от живота ми, която не може да бъде заменена. Връзката ни беше специална. Не мога да не призная, че все още усещам празнота.
И все пак има причина пътищата ни да се разделят. Знам, че имахме шанса да изградим наистина сериозна връзка, но не го направихме. Вместо това, смесица от ежедневни проблеми, извинения и колебания се прокрадна помежду ни и ни отдалечи един от друг до такава степен, че отвори достатъчно място за други приоритети и хора.
Нещата не се случиха внезапно, въпреки че усещането е такова.
Имаше време, в което ти беше единственият, за когото мислех – човекът, с когото разговарях по цели нощи, онзи, който заемаше толкова голяма част от живота ми. След това ти продължаваше да си единственото, за което мислех, но по различен начин – терзаех се дали не съм могла да направя нещо повече, за да те задържа. Отново стоях будна по цяла нощ – всичко, което не ти бях казала ме преследваше, всички онези мисли и чувства напираха да излязат, макар и да беше прекалено късно. Празнината, която остави в мен, след като спряхме да комуникираме, е огромна.
Независимо от това, животът продължава. Интересно е как човек решава да продължи напред, въпреки че част от неговият свят вече я няма. И двамата съумяхме да го направим. Пътят, по който тръгнах, ме прави много по-щастлива отколкото предполагах. Не съжалявам, че не дадохме шанс на връзката ни да прерасне в нещо повече.
И все пак, когато се случи нещо наистина прекрасно, жадувам да го споделя с теб.
Когато се случи нещо, което само ти би разбрал, едва се сдържам да не ти пиша. Все още мисля какъв ли е животът ти, как се развиват нещата при теб. Минава ми през ума да се свържа с теб много по-често, отколкото признавам.
Поради една или друга причина, не се борихме един за друг, не се опитахме да спасим онова, което имахме помежду си, оставихме всичко да се разпадне. Няма виновни. Може би е по-добре, че не присъстваме в живота на другия. Предполагам, че би било трудно да виждаме другия с новата му половинка, дори да е много по-щастлив с нея. Възможно е да сме си спестили взаимно по-голяма болка, приключвайки нещата на този етап.
В крайна сметка не са важни причините за раздялата ни или онова, което е могло да се случи. Най-важното е, че и двамата продължаваме да искаме най-доброто за другия – да открием някого, който ни обича, да правим нещата, които ни доставят удоволствие, да живеем живота, за който винаги сме мечтали – дори това да означава, че няма да сме заедно.
Повярвай ми, когато казвам, че разбирам защо нещата между нас се развиха така, но това не прави липсата ти по-малко осезаема.
НАЗАД