Мина месец, откакто говорихме. Сякаш беше вчера... Спомням си как плаках. Знаех, че след този ден повече няма да говорим. Ето защо запазих гласовото ти съобщение, което ми прати. Онова съобщение,което къса сърцето ми.
Никой не би разбрал какво значеше ти за мен, защото преживяхме много. Връзката ни не бе перфектна, но беше наша. Имахме шеги, думи, които само ние разбирахме.
Времето мина, но все още ми е трудно да видя онова, което подсказваше, че връзката ни ще приключи така. Исках те в живота си, но ти не. Дадох ти всичко, а ти спести много. Винаги имаше тайни, истории и извинения, но нямах против. Исках те. Тъмната ти коса и слабо тяло. Енергията ти, интелекта ти, шегите. Всичко това ме правеше щастлива.
Дълбоко в мен знаех, че не е правилно. Знаех, че заслужавам нещо по-добро.П оглеждам назад и се обвинявам колко наивна съм била. Знаех какво искаше и това не бях аз.
Няма да лъжа. Липсваш ми. Липсваш ми всеки път, в който чуя и видя нещо, което е било свързано с нашата връзка.
Макар и все още да ме е грижа за теб, осъзнах, че не си заслужаваш. Имам нужда от любов, която да ми даде всичко, а не някаква малка част. Ще чакам онзи, който е сигурен, че иска да е с мен, който ще ме обича и няма да си измисля извинения. Мъж, който ще иска да срещне семейството и приятелите ми, както и аз неговите.
Денят, в който си тръгна, размишлявах над бъдещето, за утрешния ден. Осъзнах, че не обичам себе си достатъчно. Време е да го направя. Трябва да приема недостатъците си и да бъда свой приоритет.
Няма да лъжа, липсваш ми. Липсваш ми всеки ден, всяка нощ, но знам, че е време да продължа напред и да гледам себе си. Заслужавам го.
НАЗАД