Не е готова... Разбираш ли?

Не е готова след седем години да види, че друга е заела мястото ѝ.
Не е готова да види как държиш чужди ръце.

Колкото и ревностно да пазиш личния си живот в тайна, тя усеща ...
Не е нужно някой да ѝ каже, че си продължил напред.

А може би никога не си спирал.
Избягва те.

Когато те види, просто извръща глава. Да, може да е детинско или дори глупаво, но това е нейният начин да се съхрани до момента, в който вече няма да имаш значение. Не и по този начин, както досега.

Краят е край и ти сам положи неговите основи, когато ѝ каза, че не можеш да ѝ дадеш това, което иска.
Последваха агонизиращ месеци, разбити мечти, връщане назад и край.

Край - когато тя разбра, че това не може да бъде любов.
Край - когато тя разбра, че който обича, няма да причини съзнателно болка.
А ти го правеше с нея постоянно.

Тя сама уби всяка надежда,
Изтри всеки спомен,
Само за да съхрани себе си.
Това бе изходът и друг начин нямаше.

Остана само едно ...
Да се изправи очи в очи с теб и новия ти живот.

И това ще стане
Просто не сега, не днес.
Силна е, но не достатъчно все още.

За нея ти беше различната любов
Тази, за която хората казват, че се среща веднъж, но не оцелява.
Това е.
Липсваш ѝ.

Автор: Валентин Петров